Новината за смяната на 24 от общо 28 областни управители може би ни изненада, а може би не съвсем. Свикнахме всяка власт, още незаела креслата си начело на държавата, с голямата лопата да рине оставените от предишната губернатори и да назначава свои лица. Сигурно ни се струва нормално, обаче далеч не е. Областният управител следва да бъде независима личност, а не послушник на партията във властта, под чиято и зависимост попада и чиито интереси явно ще прокарва. Не знаем дори как очакваме той да върши задълженията си съвестно и с изградена стратегия и ясна визия – та неговият хоризонт е в най-добрия случай 4 години – ако изкара толкова правителството, което го е назначило. Този подход, който се налага последните години, е далеч от децентрализирането на властта. И не води до нищо добро. Да видим обаче кои са новите титани.
Благоевград – стар гербаджийски кадър. Бисер Михайлов, заемащ поста областен и зам.-областен на района и по време на предишното управление на партията на Бойко Борисов. Верен член на партията. Сменя Димитър Димитров, назначен по време на служебния кабинет – между другото очакваше се той да си остане на поста. По образование е юрист, бил е и директор на фирма, занимаваща се със строителство и работеща по доста проекти по европейски фондове. Друго име, което се спрягаше за Пиринския край, бе на Йордан Андонов, който беше кандидат за народен представител от листата на ГЕРБ и на косъм се размина с мястото в Парламента. Никаква изненада тук.
Бургас – точка за реформаторите. Вълчо Чолаков, дългогодишно подвизаващ се в СДС, като доскоро беше председател на Националния изпълнителен съвет на партията, а в самия град е областен председател. Два мандата е общински съветник от квотата на сините и като цяло има симпатиите на жителите в региона. По професия е юрист – мажоритарен съдружник е в консултантско дружество „Чолаков и Партньори“, адвокат при Адвокатска колегия в Бургас, съдебен кандидат при Бургаски окръжен съд, вписан е и в Единния регистър на медиаторите. От креслото измества Павел Маринов. Ние лично харесваме Чолаков – когато Лафка се опита да влезе в морското селище и общинарите от ГЕРБ вдигнаха одобрително ръце, той гласува против. Желаем му успех.
Във Варна си остава Стоян Пасев, назначен по време на служебното правителство. Смята се, че е близък до АБВ – демек отрано са си гарантирали ГЕРБ подкрепа за кабинета. Адвокат, който твърди, че се бори срещу де що има монопол, спечелил 4000 такива дела, има и тапия за машинен инженер от Техническия университет в морската столица. Неуспял кандидат за кмет на район „Одесос“ от партия ПД „Социалдемократи“ /сега част не от кои да е, а АБВ/.
Велико Търново – и тук ГЕРБ, и тук стара муцуна. Пенчо Пенчев беше губернатор и през предишното им управление. Тази година влезе и като депутат, беше на второто избираемо място в района, но сега ще отстъпи мястото си на третия. Преподавател е във Великотърновския университет. По време на мандата си в района имаше бедствия и понесе критики, че не е реагирано адекватно. Има нови четири години пред себе си, дано ги използва, за да гради нещо положително.
Видин – най-западналата за съжаление област в страната попада в ръцете на Момчил Станков, още един адвокат в трупата и още една точка за РБ. Станков е общински съветник, понастоящем от ДСБ. Водеше листата на партията на изборите миналата година и малко ни е странно, че уж десен, пък се обявяваше „за“ необлагаем минимум. Тази година в списъка на реформаторите беше на пето място. Смята, че в района трябва да се развиват земеделието и животновъдството, иска да го върне в играта, образно казано, а не да го сочим като пример за бедност, безработица и обезлюдяване. Вече има тази възможност. Несъмнено най-тежката област в страната, изисква много подготвен и решителен човек начело. Не сме съвсем убедени в качествата му, но има време да промени мнението ни.
Враца – поста ще заеме Малина Николова. Районът си остава в ръцете на ГЕРБ – дамата е председател на Общинския съвет, а дълги години е била директор на начално училище в едноимения град. Много воюваше тя с опонентите си от „Коалиция за България“ в съвета, дори срещу нея бе внесена жалба за неправомерна политическа агитация. Въобще, доста дрезги там – очевидно има проблем да накара различни хора да заработят заедно и в полза на местните, така че сме скептични, че ще се справи с толкова отговорен пост, но да видим.
Габрово – Николай Сираков ще се вихри тук, също председател на Общинския съвет, също ГЕРБ. Въпреки че е завършил театрален колеж и по образование е актьор, това не му пречи да се реализира и в сферата на бизнеса, а последните години и да заеме де що има пост в местната администрация – секретар на Община „Габрово“, зам.-кмет по образованието, културата, социалните и младежки дейности, здравеопазването и спорта, че дори и кмет за година и половина. За съжаление в публичното пространство е по-известен със способността си да пъха шнур в носа си и да го вади през устата, а не с дела, подобрили значително живота в района. Но сега има нов шанс за изява.
Добрич ще се управлява от Маргарита Новоселска, управител на Център за психично здраве „Д-р П. Станчев“ доскоро, работила в множество психиатрични болници и ръководител на Програма за психосоциална рехабилитация на зависими лица към ЦПЗ Добрич. Дамата е част от партия ГЕРБ и досега не е заемала постове в местното администрация за разлика от изброените по-горе. Професионалист в областта си, сега ѝ предстои да се докаже и като такъв на друго поприще. Мнението ни е, че е добро попадение от страна на Бойко Борисов и компания.
Кърджали – отново територия на ГЕРБ, Илия Илиев сменя досегашния губернатор Борис Николов от гражданската квота на БСП. Тук обичайното – общински председател на партията, общински съветник и неуспял кандидат-кмет, иначе по тапия е икономист, има си и частен бизнес. Това е вторият областен управител на ГЕРБ за района, иначе известен с предпочитанията си към ДПС. Никаква изненада, пореден проверен и сигурен човек, близък до гуруто на паритята в Кърджали – Цвета Караянчева
Кюстендил ще посрещне Виктор Янев, зам.-кмет „Хуманитарни дейности“ в общината. През март 2012 г. бива изключен от ГЕРБ след конфликт с тогавашното общинско ръководство и участието му в листата за общински съветници на Коалиция „Кюстендил“, но пак са си дружки. Дори намери мястото в листата с кандидат-народни представители тази година. Съпругата му пък е шеф на ТЕЛК-а в града, а брат му също е общински съветник. Той самият каза, че се е изненадал от предложението да оглави областната администрация. Ние сякаш не токова.
В Ловеч стола на областен управител зае Мадлена Бояджиева-Ничева – пореден общинар. Тя е председател на Общинския съвет в Тетевен, пробва се през 2011 г. за кмет, тази година и за депутат. Общо взето, едни и същи лица си въртят ГЕРБ и за постовете на кметове, и за народни представители, и за общински съветници, и за каквото там се налага да се участва, после все ги намърдват някъде. Иначе Бояджиева-Ничева е била и директор на МБАЛ „Д-р А. Пешев“ в града, специалността ѝ като лекар са нервните болести.
Нищо ново и в Монтана – старият областен по времето на партията на Борисов Ивайло Петров. Беше един от малкото, които си върнаха бонуса към заплатата по заръка на тогавашния министър на финансите Симеон Дянков. Монтана също е проблемна точка от картата на страната, но Петров не е лош избор, тъй като е доста деен и инициативен. Икономист е по-образование, работил е като ревизор в „Социално осигуряване“ – Монтана, бил е и управител на счетоводна къща и консултант в частния сектор, а дори се е изявявал и като съдия на футболни мачове и спасител. Освен това /каква изненада/ е бил и общински съветник. Един от малкото, които подкрепиха гражданите си през февруари 2013 година, когато на улицата ги изведоха на протест високите сметки за ток. Може да се каже, че има доверието на местните и би се справил със задачата си.
Коментирайте чрез: