Ако има тема, която в последните месеци бе по-интересна от евроизборите, то това безспорно е искането за предсрочни избори, което подхванаха и самите управляващи. На 5-ти юни на пресконференция ДПС изненадващо заяви, че иска провеждането им през есента, което беше удар под пояса за БСП. На следващия ден социалистите обявиха, че също искат предсрочен вот, при това още по-рано. И за да си върнат за ножа в гърба, който им заби Местан, заявиха, че искат да бъде въведено задължителното гласуване, от което ДПС ще загуби най-много заради стопяване на етническия и купения вот.
Другият коалиционен партньор – „Атака“, обяви, че е против предсрочни избори, като се оправда с това, че чака решението по искането на партията за касиране на евроизборите. Разбира се, не е трудно да се досетим каква е реалната причина на Волен Сидеров да не иска да ходи на избори – страхът, че в 43-то Народно събрание националистите няма да имат нито един представител. Въпреки всичко, няколко дни след тази позиция, Сидеров заяви, че Орешарски се е провалил и вече иска оставката му и избори на 20 юли.
На 10-ти юни на Националния съвет на БСП Сергей Станишев заяви, че иска избори до края на юли. С това той победи по бързина дори исканията на опозицията в лицето на ГЕРБ – от най-голямата парламентарна група заявиха, че искат те да са в края на септември. Явно социалистите искат да се покажат като смелчаги и да демонстрират, че не ги е страх да ходят на избори, дори ако се наложи да е всеки месец. Или пък просто използват летния сезон, когато много българи няма да могат да гласуват поради физическото си отсъствие, което би било от полза за всяка партия, а най-вече за управлявващите в момента. В изказването си Станишев потвърди, че не мандатоносителят БСП е основният управляващ в момента, а партията на Лютви Местан. Това го знаеше целият народ, но явно председателят на ПЕС се е правил, че не го вижда. Или смята българите за глупави. Сергей също заяви, че столетницата няма да позволи да бъде използвана, някой да си играе с нея и пр. Всичко това беше отправено неясно към кого, но не е трудно да се досетим. Накрая той поиска оставката на премиера и министрите и избори възможно най-скоро. Интересът към „Атака“ бе нулев. Никой не се интересуваше от тях.
Какво можем да заключим от тези събития? Първо, ДПС използва БСП като пътека към властта, за да участва в управлението. След това, по неясни причини, изведнъж обърна плочата и заяви, че правителството няма достатъчно обществена подкрепа и трябва да се ходи на избори. БСП бяха захвърлени като мръсни кучета, макар и с езика на дипломацията. Не е изключено Местан да усеща накъде духа вятърът, да вижда лошите последици от спрените еврофондове, от ситуацията с „Южен поток” и да не иска да е част от властта, когато резултатите от всичко това дадат реални отражения на икономиката ни. ДПС е партия, която може да се нагажда във всякакви ситуации и го доказа за пореден път. Кафето на Местан с Борисов в Кърджали може би беше ярък пример за подготовката по стопляне на отношенията между двамата лидери. Различни анализатори твърдят, че Местан се е договорил с Борисов за една евентуална бъдеща коалиция между ГЕРБ и ДПС. Дали това е вярно, ще покаже 43-ото Народно Събрание, което неизбежно предстои да бъде избрано.
Изказването на Станишев, че няма да позволи БСП да бъде използвана по какъвто и да е начин, е недвусмислен намек към ДПС, че социалистите са недоволни и обидени от поведението на доскорошните си партньори, което те няма да забравят, и са наясно с игрите, които се въртят около тях.
Това лицемерие от страна на Местан вероятно би довело до разрив между БСП и ДПС, който трудно ще бъде преодолян, особено ако се окажат верни хипотезите за коалиция между ГЕРБ и вторите. Всеки помни, че от няколко парламента насам, социалистите и партията на Доган вървят неразделно ръка за ръка, което може да ни доведе до мисълта, че предстои едно голямо прегрупиране на политическите сили. То би поставило БСП в изолация, макар и не толкова крайна, в каквато се намират ГЕРБ в момента. Възможно е ако „България без цензура” влезе в следващия парламент, Борисов да направи коалиция с Бареков, което оставя ДПС в опозиция, но за сега това са само хипотетични варианти. Реално погледнато, резултатите от предстоящите предсрочни избори и сформирането на ново правителство ще бъдат изключително интересни теми.
А Волен Сидеров? Него вече никой не го и пита какъв е и каква е позицията му. Дори медиите не се интересуват от мнението му. Той бе използван по най-грозния начин за съставяне на това правителство, за поддържането на кворума и не бе част от голямата схема. Просто изпълняваше задълженията, за които си получаваше дължимото. И сега бе захвърлен по още по-грозен начин. На сегашната ситуация той гледа вече за себе си и личното си оцеляване, а не за това какво мислят БСП и ДПС. Той знае, че Народното Събрание за него ще бъде вече блян и се опитва по всякакъв начин да предотврати предсрочните избори. Но и сам знае, че това е инерция, която е набрала огромна скорост и няма как този процес да бъде предотвратен.
Ясно е, че предсрочни избори ще има. Този мирис се носи във въздуха от една година. От една година продължават и антиправителствените протести. Ранобудните студенти, които разклатиха още повече основите на тази власт, все още провеждат акции. Властта през тази една година се правеше на няма и глуха, за да не подаде оставка. Сега изведнъж и БСП и ДПС обърнаха палачинката и заявиха, че няма обществена подкрепа и трябва да се ходи на избори. Това е и голямата загуба на протеста – че оставката ще дойде не благодарение на народния натиск, а заради междупартийни борби и задкулисни договорки. Докато решенията в държавата се взимат по този начин, борбата не бива да спира.
Публикувано в брой 42 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: