На 14 ноември се отбелязва Световният ден за борба с диабета, който се чества всяка година от 1991 година насам. Днес в 20 български града диабетици, доброволци, членове на диабетни организации, ще са облечени в сини тениски и ще сформират един голям син кръг. Синият кръг е символ на борбата с диабета.
А, какво представлява диабетът? Диабетът е заболяване, характеризиращо се с повишено ниво на глюкоза в организма. Това се получава вследствие недостатъчното производство на хормон, наречен инсулин, в тялото. Именно инсулинът стимулира клетките да усвояват глюкозата и да я трансформират в енергия. Като причинители на болестта най-често се посочва генетичната предразположеност – тоест да я наследите от някой роднина, но в голяма степен и начинът на живот е отговорен за отключването й. Животът на диабетика е едно постоянно измерване на кръвната захар, добавяне на инсулин, ако е наложително, спазване на диета и, у нас конкретно, борба със системата.
Диабетът е пандемията на 21 век – 360 млн. души из целия свят имат диабет, като Световната здравна организация прогнозира, че до 2030 година броят им ще стигне впечатляващите 500 млн.души – тя посочва, че средно по 7 млн. души годишно се разболяват. От тях 70 000 са деца. Голяма част от заболелите всъщност дори не подозират, че го имат – и тук пак да си повторим, профилактичните прегледи, колкото и да са досадни, всъщност могат да спасят живота ви. У нас цифрите са не по-малко тревожни – половин милион българи страдат от диабет. Това са цели 10% от населението. Няма точна информация от тях колко са деца, предполага се, че между 2500 и 3000, но пък е факт, че възрастта, в която се отключва последните години е все по-ниска. СЗО посочва, че броят на починалите вследствие болестта е повече от броя на загиналите по време на двете световни войни, взети заедно
Няма да ви стряскам повече с цифри обаче. Целта ми е да обърна внимание на това как държавата ни и в частност Националната здравноосигурителна каса се справят с този проблем. Да започнем с превенцията – както си знаете, почти липсва. Пуснат се тук-таме някакви препоръки и данни и това е. На практика за пореден път най-активни са именно различните организации на болни от диабет и други пациентски организации, които правят разяснителни кампании и “досаждат” на НЗОК с исканията си. Миналата година дори постигнаха немалка победа – отпаднаха протоколите за диабетно прочуване на болните. Допреди това да се случи, те обикаляха сто места, за да получат инсулин – първо тичаха при ендокринолог, който да им изготви 6-месечен протокол, после се запътваха към НЗОК да им го завери, после пък при личния лекар да напише рецепта и чак накрая стигаха до аптеката, където се снабдяваха с така необходимото им лекарство.
Всъщност да погледнем първо от какво се нуждае всеки диабетик, утночнявайки, че говорим за инсулинозависим, тъй като има и такива, лекуващи се само с медикаменти. Започваме с тест-лентите. Те служат за измерване на кръвната захар и до скоро касата поемаше малка част от тях – 150 ленти на година за възрастни и 1100 за деца. Нужни са минимум 6 лентички на ден за малчуганите и 3 – за пълнолетните. 365 дни по 3 лентички прави 1095, по 6 – 2190. Сами сметнете стигат ли. Забележете как от 1100 падат на 150 щом се достигне пълнолетие. Цената на една кутия от тях, съдържаща 50 бройки, е между 30 и 55 лв. Една кутия на възрастен би стигнала за не повече от месец, на дете – за няма и две седмици. Пак под натиск от пациентските организации, от юли тази година бройката за големите е увеличена на 300. Освен този артикул, на носителите на болестта е необходим и апарат за измерването на самата захар – той струва между 20 и 100 лв, зависи от модела, но се поема от НЗОК. Всеки глюкомер се отпуска с убождащо устройство, лентите, за които говорихме, и 200 бр. игли към него. Продължаваме с инсулина – най-необходимото. Отново се поема от касата, дозите вече са индивидуални и се променят с годините. Инсулинът се вкарва в организма с помощта най-често на инсулинова писалка. Никак не е приятно всекидневното убождане с нея, но е за предпочитане пред традиционните спринцовки. За нея са необходими специални игли и тук отново се води битка с НЗОК – цената им е стотинки, но сметнете колко бройки са необходими и колко средства.Част от тях се дават от аптеката с инсулина, факт, но са крайно недостатъчни.
За какво мечтае всеки болен от диабет? За инсулинова помпа. Инсулиновата помпа е компютъризирано устройство с големина някъде колкото мобилен телефон, която сама подава инсулин на тялото на база нуждите на човека. Така хем изчезва неприятното убождане, хем дозите са по-прецизни. Продължава да се измерва кръвната захар, разбира се, но значително по-рядко. С правилно програмиране тя осигурява необходимото количество от хормона през цялото денонощие. Носи се най-често около кръста – на колан, закачена за бельото или в джоба. Инсулинът се подава през канюла, поставена в подкожието, най-често в областта на корема. Най-необходима и полезна е тя за децата – животът и на тях, и на родителите им хич не е лесен, особено ако са по-малки. Тогава, освен борбата да се научи детето да спазва определен хранителен режим, се налага и да го придружават до училище или детска градина и по време на занятия, за да мерят захар и бият инсулин. Помпата значително би облекчила всичко това. Проблемът обаче е, че тя е доста скъпа – най-евтината е около 4000 лв, а конусмативите на месец – минимум 100 лв. Тук от години организациите се борят да убедят НЗОК да поема поне част от цената на устройството и консумативите, но засега безрезултатно. Ясно е, че няма как да се закупят такива на всички инсулинозависими, няма държава в света, която да го прави, но е възможно наистина да бъдат облекчени финансово поне малко, особено децата. Така че пожелаваме успех на асоциациите в тази им битка.
В заключение ще кажа, че диабетиците са хора като мен и вас и имат своето място в обществото, както и правото на адекватна грижа. Последните години тя значително се подобри под натиска на общности като Национална Асоциация на децата с диабет, Българска асоциация “Диабет тип 2”, Национална пациентска организация и др. А НЗОК и сектора като цяло ще посъветваме малко повече да акцентира на превенцията и ранната диагностика.
Коментирайте чрез: