Есен е и бъдещи бюджети се планират на фона на спешни актуализации на настоящите. Участта си очаква и гръбнакът на здравеопазването на страната ни – Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). Служебното правителство вече внесе проектозакон за актуализация на бюджета ѝ, за да може да завърши годината без сътресения и лекарски протести.
В духа на присъщия си оптимизъм пресцентърът на НЗОК уверява, че парите този път ще стигнат. Чакаме актуализацията. В съсловните среди обаче се подготвят психически за забавени плащания по празниците.
Есенно време парите се бавят и това е ясно на всички. Фондът по традиция е презиран от гражданите, у които създава по-скоро усещане, че ги „мори“, отколкото че се грижи за здравето им. Два милиона души у нас не плащат здравните си вноски – много от бедност, но и поради недоверие в системата. А тя, системата, е солидарна и накрая бъркаме в общия джоб.
Мнозинството лекари пък изпитва истинска омраза към институцията, която вместо да ги подпомага в ежедневното спасяване на човешки животи, усложнява техните с още и още документация.
Проблемите на медиците се задълбочават още повече, отново по традиция от години, около средата на септември, когато недореформираната здравна каса все изпада във финансови катаклизми. От това страдат всички сфери на здравеопазването в страната, но най-драматично като че ли винаги е положението на болниците в цялата страна, които чакат от касата пари за вече извършени и отчетени за последния месец дейности.
В последните години Българският лекарски съюз (БЛС) все по-настойчиво предупреждава управляващите и обществеността, че в бюджета за здравето ни се очертават внушителни дефицити. Политиката на НЗОК и Министерството на здравеопазването обаче е типична за пипкавата удължено-преходна ситуация, в която се намира България – мерки се взимат, „когато стане напечено“, действа се в последния момент, много често импровизационно, запълват се само най-(видимо)сериозните пробойни в здравната каса.
В паниката да се търсят пари НЗОК и ресорното министерство си прехвърлят дейности, за да се освободят от финансовата отговорност за тях. Това се случи например по времето на кабинета „Борисов“, когато беше възложено вече здравната каса, а не МЗ, да плаща за ваксините от имунизационния календар.
2013: Класическа драма с дефицит и спешна помощ от НАП
Миналата година в Деня на будителите, 1-ви ноември, лекари от цялата страна излязоха на едночасови митинги пред болниците, в които работят, за да предупредят с това министерството и касата, че няма да позволят да останат без заплати. Такъв мрачен слух за поредна година витаеше из медиите и съсловните среди покрай дупката в здравния бюджет, възлизаща на над 350 млн. лв. Тогава държавата беше решила да изплати на лечебните заведения само на 80 процента, като останалата една пета – около 100 млн. лв., да останат за януари 2014 г.
Дни по-късно на лекарите бяха подхвърлени 27 млн. лв., които съсловната им организация заедно с неправителствения сектор успя да измоли от ексминистър-председателя Пламен Орешарски. Парите бяха обещани да дойдат от Националната агенция по приходите (НАП), която по щастлива случайност се оказа, че изпълнила плана си. И дойдоха, но се забавиха около месец.
Така на 10 декември държавата погаси дълговете си към болниците напълно, но само до… септември, а финансирането за октомври и ноември се доплащаше до 20 януари 2014 г.
Хипотези за спасение
Някои казват, че докато касата е една и то държавна, винаги ще дрънчи на кухо. Нададоха се гласове за промяна на здравно-осигурителния модел на страната ни. Тези модели в световен мащаб са няколко и се различават по начина на финансиране. България от 2000 г. се осигурява по модела „Бисмарк“, след като се отказва от социалистическия „Семашко“, при който всичко се поема от държавата.
Казано накратко и с думи прости, НЗОК остава, но се нарояват още една-две, а може би и повече частни каси. В здравното министерство на кабинета в оставка дори се обсъждаха варианти. По думите на тогавашния министър Таня Андреева една от идеите била само 6 от 8-те процента, които представлява здравната вноска, да отиват в НЗОК, а другите два да се разпределят между частните фондове. Дискусиите обаче се оттекоха вероятно поради задълбочаването на политическата криза.
Реформата все още предстои.
Коментирайте чрез: