Безумно рано неделя сутрин е, 5:45 часа, а аз вече излизам от вкъщи. След малко стартира изборният ден. Като активен гражданин избрах днес да отида до изборните урни – не само като избирател, но и като наблюдател на целия процес. Предстои ми да посетя десетина секции, за да проверя и отразя протичането на изборния ден там и най-вече – обстановката около тях.
Подготовката ми започна седмица по-рано с обучение за наблюдатели от Института за развитие на публичната среда (ИРПС). В продължение на няколко часа, в прекрасен слънчев неделен ден, събралите се доброволци бяхме подробно запознати с действащото изборно законодателство, с правата и задълженията ни, с възможните проблеми, които биха ни се изпречили. През седмицата с екипа на ИРПС уточняваме секциите, които ще посетя, маршрута и спътниците ми.
И ето ме на 25-ти май – легитимиран с бадж и удостоверение, въоръжен с формуляри, фотоапарат и телефон – потеглям към кварталното училище, в което гласувам от години. Дворът му е пълен със застъпници и представители на партиите и с наблюдатели, въпреки ранния час. Повечето от партийните представители, с които разговарям, са там само за да вземат едни пари. Незаинтересовани и неинформирани са за правата и задълженията си. Част от застъпниците дори не са сигурни коя партия ги изпраща. Секциите отварят навреме, но и при тях личи слабото, на практика липсващо обучение. Напълно нормално, когато методичните указания са ти връчени в последния момент. Пропуските, с които ще се сблъсквам през целия ден, са липсите на списък на кандидатите в тъмната стаичка, на указание за знаците за гласуване (хикс и чавка), както и на образец на бюлетината в коридора на училището, който води до стаята с урната. Гласувам и съм готов да потегля по маршрута. Взимам спътниците ми от уреченото място и се отправяме към Своге. Оставям ги в града, а аз продължавам към гара Бов, където има само една изборна секция. Още с пристигането си дочувам телефонен разговор. Жена споделя на отсрещната страна, че от списъка ѝ остава само един човек, който не се е явил. По-късно се оказа, че тя е застъпник на партия, но не разбрах на коя. Пред секцията е пълно с хора, които не гласуват, но и нямат обозначения. На въпроса ми какво правят там отговарят, че също са застъпници. Отказват да ми съобщят на коя политическа формация.
Връщам се към Своге. Там колегите наблюдатели са обходили повечето места за гласуване и са останали само две, доста отдалечени от центъра. Секцията, която ще наблюдавам, се намира в квартален клуб. Според правилата в една такава присъства само един наблюдател от организация. Така че аз влизам, а колегата остава да наблюдава околността. В секцията всичко изглежда изрядно. След половин час установявам, че на сравнително равни интервали пристигат групички от роми. Излизам да говоря с колегата и виждам, че той прави снимки на отдалечаваща се кола. От него разбирам, че това е поредния път, когато един и същ автомобил докарва и откарва разни хора. А през цялото това време пълничък ром на средна възраст се върти пред секцията, посреща колата, а след това провежда телефонен разговор. И така ние правим серия от снимки как с една и съща кола пред нея се докарват групи от роми. Веднага изпращаме снимките в ИРПС, а те подават сигнал към местната прокуратура. Ние уведомяваме за случващото се председателя на СИК, но за наша изненада тя ни отговаря, че тези хора плащат на шофьора по 2 лв., за да ги докара, тъй като живеят на километър и половина от секцията. За съжаление няма какво повече да направим и си тръгваме.
Приключваме изборния ден в гр. Нови Искър. От моите наблюдения и от споделеното от колегите мога да кажа, че преброяването на бюлетините беше съпроводено от тотален хаос и неспазване на предписаните от ЦИК процедури. Може донякъде това да е било от незнание, тъй като методическите указания бяха дадени твърде късно, но дори когато ги четяха на момента, не се съобразяваха с тях. Въпреки хаоса обаче, изглежда, бюлетините са преброени точно. Комисията попълни бързо протокола, но когато трябваше да направи негови копия, мастилото в копирната машина свърши. Донесоха втори тонер, след това – и трети. Междувременно дойдоха колите, чувалите с документите тръгнаха към РИК, а копия на протокола все още нямаше. Така завърши моят изборен ден. В неделя вечерта, 21:15 часа.
Няколко дни по-късно получихме отговора на прокуратурата в Своге, в който се казваше, че шофьорът на колата е идвал само два пъти до изборната секция. Първият – за да придружи съпругата си, инвалид в количка, и вторият – за да докара роднини, които са му съседи. Докато бяхме пред и в нея, човек с инвалидна количка не видяхме. А колегата наблюдател отвън забеляза автомобила едва когато той пристигна за втори път, защото да се случи веднъж няма нищо подозрително. Втория път обаче се усъмняваш и снимаш. Но при трети такъв се уверяваш, че става дума за контролиран вот.
На фона на многобройните наблюдатели, обвързани с партиите, присъствието на независими такива е от изключително значение за провеждането на честни, демократични избори. В противен случай едва ли щяхте да узнаете всичко това.
Публикувано в брой 40 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: