Какво е за теб протестът?
Протестът най-искрено и просто изразява състоянието „Писна ми, повече така не може!“. Да протестираш означава да не се примиряваш с несправедливостта, да изразяваш и отстояваш личното си мнение – с три думи да си свободен активен гражданин. Протестът иска промяна. За да може да има промяна, първо трябва голям брой граждани да осъзнаят, че я искат. Всеки, който вижда, усеща и най-важното иска да промени положението в България протестира, независимо дали излиза на улицата или морално подкрепя тези, които го правят.
И кои са най-важните успехи на протеста до момента?
Един от най-важните успехи на протеста е, че той успя да свърже в мрежа огромен брой граждани, които искат промяна в България. Летните шествия показаха, че критична маса от тях са готови да отделят време и усилия за тази промяна. Социологическите проучвания на всички агенции показаха, че мнозинството българи подкрепят това. Постоянството от над 160 дена на протест доказа, че тази критична маса не се е събрала заради отстраняването от ДАНС на човека, олицетворяващ порочния български модел, а за да промени цялата система Пеевски, в която липсва справедливост и най-вече правосъдие. Постоянството и издръжливостта са за мен лично най-вдъхновяващата част от успехите на протеста, защото знам, че всички тези стотици хиляди българи имат ясното съзнание, че промяната няма да стане бързо, но са готови да устоят, защото знаят, че заедно и с упоритост са повече и по-силни от мафията, която управлява държавата.
А най-големия провал на управляващите за тези 5 месеца?
Най-големият провал на управляващите за тези пет месеца е опита да подменят случващото се на улицата чрез лъжи. Позитивното е, че тези опити са провал. Въпреки официалните изявления, въпреки пропагандните внушения в множество обслужващи медии всеки път се виждаше, че истината е точно обратната. Всеки протестиращ се превърна в граждански журналист, който публикува в интернет снимки и видеа доказващи, че МВР и управляващи лъжат относно броя, относно полицейския произвол, относно подбудите на протестиращите. Поради очевадната подмяна на случващото се, много от тези визуални материали преминаха от интернет пространството в национален ефир. Видя се в кадри, че няколко десетки хиляди души протестират всеки ден; видя се, че полицията записва лични данни, а твърди, че не го прави; видя се, че мирно протестиращи седнали и хванали се за ръка граждани са бити, когато с телата си, а не с камъни искат да изкрещят гнева си. Видя се, че за близо шест месеца няма дори ЕДНО счупено стъкло на народното събрание.
Как Европа вижда случващото се тук? И достатъчно добре ли реагира, според теб?
Европа започна да вижда случващото се най-вече благодарение на креативността и изобретателността на всекидневните шествия. За някои хора тези артистични прояви са неуместни, когато става дума за гняв, но те трябва да разберат, че благодарение на тях протестиращите привлякоха вниманието на европейските медии.
Държавите от Европейския съюз нямат право да се намесват директно в случващото се в България. Те могат да изразят мнение относно процеса и да подкрепят морално тези, които според тях имат оправдана и достойна позиция. Най-влиятелните държави подкрепиха неколкократно каузата на протестиращите. Те го направиха чрез техните посланици. В няколко поредни статии посланиците на Франция, Германия и Великобритания споделиха констатациите на протестиращите от #ДАНСwithme, че в България има проблем, който е формулиран от гражданското общество излязло на улицата.
Тази реакция за много от нас е незадоволителна, защото е в рамките на добрия цивилизован европейски тон, но всички трябва да осъзнаем, че едно общество няма да може да се излекува, ако само не пребори болестта си. Моралната подкрепа, която получаваме от останалите европейски държави е важна и напълно достатъчна, за да можем сами да повярваме в силите си и да преборим монополи, мафия и корупция.
Предаваш най-важните случващи се събития на живо, през телефона. Трябва ли геройство за това? Има ли страх? Каква е обратната връзка от хората?
През всичките тези месеци от пролетта насам предавам на живо, през телефона ми най-важните събития. Започнах да го правя, за да документирам с кадри случващото се, но много бързо установих, че живата връзка с площада успява да направи съпричастни огромен брой хора, които нямат физическата възможност да са там. Откакто излъчвам, каналът ми “Na Jivo” в ustream.tv е имал близо половин милион включвания, което говори много за това колко нужна е била тази жива връзка.
Това, което различава моето предаване „на живо“ от една обикновена камера за наблюдение поставена над площада е интерактивността и възможността за директен контакт между всички зрители, мен и хората пред обектива. Докато предавам, аз виждам писанията и въпросите на зрителите и съответно им отговарям писмено или с коментар. Докато разговарям с някого на улицата, тези които гледат чрез компютъра си ми подсказват въпроси и участват активно в комуникацията. Очевидно този канал е част от бъдещето на журналистиката, която трансформира хората от потребителите на информация, в активни участници.
Да показваш истината не е геройство, а е задължение. Полиция, която издърпва, блъска и бие мирни граждани, които с вдигнати във въздуха ръце отказват да се изместят от мястото си е страшна гледка за всеки нормален човек. Телефонът ми, чрез който предавам на живо случващото се много пъти ми е служил за щит спрямо страха, защото няма по-силен щит от истината.
Резултатът е на лице – всеки, който е попаднал на моите излъчвания е видял с очите си какво реално се случва и е осъзнал до каква степен управляващите политици и органи лъжат в очите целия български народ. Когато вътрешния министър заявява на 15 ноември в национален ефир, че от МВР „нито сме събирали, нито събираме, нито ще събираме информация за хората, които протестират“ веднага показах кадрите ми от 13 ноември, на които ясно се вижда как полицаи записват в тефтерче както моите лични данни, така и тези на други протестиращи. За да не властва лъжата, неуморно трябва да показваме истината.
Положителната обратна връзка и подкрепа, която получавам от хората е най-важното за мен доказателство, че не съм сам и че няма от какво да ме е страх, за това, че съм успял няколко пъти да разоблича в лъжи властта. Тя ми дава пълната увереност, че това, което правя, е нужно и правилно. През изминалата седмица получих и две престижни награди: за онлайн журналистика и блог на наградите БГ сайт 2013 и за онлайн медия и блог на наградите Валя Крушкина – журналистика за хората. Тези признания ме правят щастлив, защото са доказателство, че кадрите ми са достигнали до огромен брой хора, които са оценили като нужно и позитивно усилието.
Студентите дадоха нов тласък на протеста, съгласен ли си с това?
Студентите бяха на площада още от 14 юни, но с пълната и след това частична окупация на Софийския, както и на много други университети из страната, ясно показаха позицията на най-активното, будно и младо поколение у нас. Тяхното предимство е, че са неопетнени и искрени и думите “морал, справедливост, солидарност” изречени техните усти кънтят далеч отвъд аулите на университетите им. Предпазливостта и страненето им от досегашните партии показват, че са научили уроците от миналото и голямата им цел съвпада с тази на Протестна мрежа и другите надпартийни граждански организации да променят правилата на политическата реалност в България, а не просто да заместят сегашните политици от кастата на несменяемите.
Какво казваш на хората, които подкрепят протеста от дома си, пред екрана и не идват на площада?
Социологическите проучвания на всички агенции показват, че мнозинството от българския народ в цялата страна подкрепя исканията за нов морал и нови правила в политиката у нас и подкрепя протестите. Мястото, откъдето трябва да започне промяната са сградата на Народното събрание и Министерски съвет. Протестът е силен и продължителен точно пред тези сгради. Разделение между страната и София няма, освен в сценария на тези, които контролират държавата и които ще направят всичко възможно да разделят протестиращите, с цел да си запазят кражбите. Всеки, който мисли, че сегашната корумпирана система няма да се защити по всички позволени и непозволени начини, е наивник и трябва да го осъзнае. За мен няма голяма разлика между това дали си на площада пред Парламента или разговаряш в семейството си и с близки и познати в някой друг български град или село. Всеки човек има свой начин да изразява мнението си и най-важното е, че критична маса от български граждани искат промяна. Моралната подкрепа от гражданите извън София и страната е също толкова важна, колкото физическото присъствие на тези, които са на площада. А тя е огромна и еднозначна.
Каква България мечтаеш?
Мечтая за свободна България, в която можещите хора успяват, благодарение на талантите си, а не на партийната принадлежност и връзките си. Свободна България, в която можеш да си успешен бизнесмен, достоен политик, занаятчия и гражданин чрез честни и справедливи правила. България с многомилионна армия от високообразовани, самостоятелни и свободни младежи – общество, в което солидарно се грижим за възрастните хора и тези, които са изпаднали поради една или друга причина, независеща от тях. България, като свободно, солидарно и справедливо поле за изява на българския гений.
Публикувано в брой 18 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: