Лъчезар Косев – ще го срещнете всяка вечер на площада. Един от първите администратори на ДАНСwithme, един от комуникаторите на Протестна мрежа. Музикант, баща на четири деца, мечтател.
Какво е за теб протестът? И защо си вече три месеца на площада?
Този протест е едно малко семе, което носи ново Възраждане. Ние не просто имаме нужда от него. Това е нашата битка за оцеляване. Само ако сме общество от будни личности и защитаваме своя интерес, можем да оцелеем. Наивната вяра, че някой друг ще го стори вместо нас, е изключително вредна.
Светът е жесток. Искам да дам един много прост пример – скока в цените на имотите, който предизвика сегашната световна криза. Какво се случи? Цените нарастваха година след година не защото имаше реална причина, а защото по цялата верига всички имаха изгода от това. Строителят има изгода, защото ще продава с по-голяма печалба. Брокерът има изгода – ще вземе по-голяма комисионна. Банката има изгода – ще отпусне по-голям заем. Държавата – ще вземе повече данъци. В дъното на цялата тази схема стои – купувачът, който плаща сметката. Тази схема е навсякъде – в цената на тока, в цената на доматите. Навсякъде обикновеният човек, който плаща сметката, е оставен сам и незащитен. Ако той не се бори лично и осъзнато за интереса си, друг просто няма изгода да го прави.
Така е и в политиката. С малки изключения, партиите не искат будни личности. Те имат нужда от овце, които да им вярват и които да могат да скубят ден след ден. Особеното у нас е, че мафиотското паразитиране е толкова неутолимо, че буквално ни унищожава. Ние – събуденото гражданско общество, сме единственият шанс нещата да се променят.
Какво би казал на хората, които са скептични към Протестна мрежа?
Скектицизмът е българският национален спорт. Когато не сме скептични, сме екзалтирани и ужасно наивни. Не очаквам особено доверие към Протестна мрежа. От самото начало сме обект на недоверие, на открити или подмолни атаки, на изопачаване на онова, което говорим, и онова, заради което се организирахме. Протестна мрежа да служи на протеста да свали сегашната власт по най-бърз начин и да помогне на нас, гражданите, да се възприемем като основен фактор в политическия живот. Като суверени, които да имат своите механизми да държат политическите партии отговорни всеки един ден, а не само веднъж на четири години, когато има избори. ПМ не е партия, винаги ще остане в опозиция. Ако си искрен, ако застанеш зад нещо истинско и му останеш верен достатъчно дълго време, то винаги ще си пробие път. И нищо няма да може да го спре. Заради това и не се страхувам от временните трудности, от неминуемите грешки и удари. Времето ще покаже ясно кой какъв е и за какво се бори.
Събитията на четвърти септември сякаш отблъснаха част от протестиращите. Обидени има и от поддръжниците на ГЕРБ, и от тези, които не подкрепят ГЕРБ. Твоето становище?
В този протест има две основни групи – надпартийни протестиращи и привърженици на опозиционните ГЕРБ и Реформаторския блок. В момента има ясно изразена обща цел – оставката на сегашната мафиотска власт. Тези две групи трябва да загърбят доколкото е възможно различията си, защото мафията във властта ще ощети еднакво и първите, и вторите. Тя ще ощети дори и тези, които в момента я подкрепят. Защото взетите заеми, окрадените пари, които ще отидат по партийни каса и обръчи от фирми, накрая ще трябва да се възстановяват от всички нас. Дори и от полицаите, които пазят тази власт с цената на огромно напрежение. На 4.09 опозиционните партии за пръв път организирано оказаха подкрепа на протеста. В принципите на ПМ ясно сме заявили, че не можем да си позволим да подкрепяме партийни инициативи. Но по отношение на нашите собствени граждански инициативи, ако има подкрепа от партийни и граждански субекти, то тази подкрепа може да бъде приета само като надпартийна – без друго знаме освен българското, без никакви опити протестът да се отклони от неговата чисто гражданска същност. Мисля, че опозиционните партии много добре разбират, че не могат да яхнат протеста. Всеки опит за това може само да го разцепи и унищожи. Като надпартиен протестиращ не мога да кажа, че приемам лесно каквото и да е партийно присъствие в протеста. Но да бъдем реалисти – по паветата вече три месеца крачим заедно – надпартийни и симпатизанти на опозицията. Това, че до мен крачи привърженик на ГЕРБ, по никакъв начин не ме ангажира да гласувам за тях на изборите. Това, че мисля критично примерно по отношение на РБ не значи, че привърженик на тази формация трябва да ме приема като враг.
Често чуваме, че не е конструктивно да се иска само оставка и че Протестна мрежа и протестът като цяло няма виждане за това, което ще се случи след това. Така ли е наистина?
Проблемът на проблемите е един. Политическата среда в България е пропита от усещането за безнаказаност. Без силно гражданско участие и протести, партиите знаят, че имат гарантирани 4 години на правене на каквото си искат, през което време ние спим, или тихо мрънкаме пред телевизорите си, но не предприемаме нищо. Това правителство е може би най-откровено нечистоплътно заченатото от всички правителства на прехода досега. То демонстрира тези зависимости всекидневно, чрез скандални решения против обществения интерес. Другаде това се наказва с политическа смърт. С оставка. Когато един престъпник е наказан за престъплението си, това има два важни ефекта. Единият е за самия престъпник: „Ето, ти получи наказание“. Другото послание може да е дори по-важно. То е към другите престъпници или изкушаващите се за в бъдеще: „Ето – този беше наказан, ако правите като него, ще ви сполети същото“. Ако ние гражданите застанем ясно зад това послание към политиците, това ще промени кардинално ситуацията. Във футбола има израз – единият отбор играе толкова, колкото му позволи другият. Досега едните си разиграваха топката, а ние – другият отбор, седяхме по трибуните и чакахме те сами да си вкарват голове. Е, няма как да стане и заради това – всички на терена на жълтите павета. ОСТАВКА!!! Време е не скептицизмът да бъде нашият национален спорт. А будната и активна демокрация!
Какво пожелаваш на България?
Чиста и свята република. Това е мечтал Апостолът на свободата. Допреди този протест съм си представял какво ли ще изпитам, ако пред мен се появи Левски от плът и кръв. Колко ли ще ме е срам от това, че такива като него са давали живота си, за да я има България днес, а пък ние днес живеем всеки в своя си свят, без да се интересуваме особено какво става навън. Изглеждаше сякаш тяхната кръв е била пролята напразно. Сега, откакто е протеста, участието в него ни дава достойнство и надежда. Сякаш бих могъл да го срещна, да му целуна ръка и да кажа: „Апостоле, крачим изправени, вярваме, че можем. Твоята чиста и свята република е и наша мечта и цел“. Пожелавам си България да е България на Левски, а не България на Пеевски!
Публикувано в брой 7 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: