Люба е завършила политология и застъпничество в международните отношения. Работи в неправителствена организация с деца и с институции. Ще я срещнете всяка вечер на площада.
1. Какво е за теб протестът?
Протестът за мен е единственият останал механизъм за промяна, който ние като граждани имаме, след като институциите не работят в наш интерес, а политиците ни игнорират. От оставката и протеста като средство за постигането й не мога да отстъпя. За мен това правителство и народните представители преминаха допустимата граница на наглост. Протестът стана и единственият шанс да остана в България, защото не можех повече да живея в такава държава.
Протестът активизира хората, защото всеки ден правиш избор дали да отидеш, или не, защото освен протестиращите няма кой друг да случи нещата. Ставаш субект. Когато си активен и случваш, излизаш от рутината на всекидневието. Не съм предполагала, че протестът ще ми даде и усещане за свобода. Но с протеста се движи и полицейщината. Депутатите и правителството превърнаха страна от ЕС в полицейска държава, в която парламентът разчита на масирана полицейска охрана. Част от протеста е да си сам в пространството около Александър Невски, в компанията на 100 или 300 полицаи. Половин година вечерите ти да минават под полицейски ескорт. В този смисъл протестът е нашето право върху тротоара. Ако протестираш, не можеш да минаваш свободно по тротоарите в центъра на София. Някой път протестът е сълзите от безсмисленост и безсилие, обикаляйки около плътни кордони с няколко реда полиция, която доминира силово и отказва да те пропусне улица след улица, без смисъл. Но има и сълзи от съпричастност към неудобството на много полицаи заради задължението, в което са поставени. За мен протестът са също хората, които срещнах и опознах. Невероятни са. Протестът ми даде много.
2. Кои са неговите най-големи успехи?
Нямаме още оставка, но се създаде обществено усещане за нетърпимост. В България наглостта, некадърността на политиците, заобикалянето на законите се приемаха за нормалност и за норма. Имаше обществена толерантност към тях. Протестите промениха това. Промяната на нагласите на хората да се осмелят да изискват морал в политиката и управление в името на обществения интерес след време ще промени страната. Това е по-голяма победа от оставката. За да имаме тази победа, трябва да падне правителството, за да докажем, че гражданите могат да бъдат регулатор.
3. Имаш ли си любима акция, нещо, което ще помниш дълго, свързано с протеста?
Най-силно ще помня радостта и усмивката, когато виждам хората на площада, които не са се отказали и са дошли поредна вечер. Огромния респект към тях и удоволствието да ги видя.
4. Кога ще имаме така желаната оставка?
Има огромно натрупано недоволство, което в даден момент ще избухне и ще вземе оставката. Не знам какъв ще бъде поводът. Една приятелка цитира “Властелинът на пръстените”: „Нито е прекалено рано, нито е прекалено късно, един магьосник избира сам кога да дойде“. Оставка ще дойде преди изборите за Европейски парламент, по-дълго никой няма да търпи.
5. България след оставката?
Зависи. България може да започне да става различна страна, ако протестът успее да наложи достатъчно конкретни искания така, че да не бъдат размити като почти всички закони в България. Ние сме блато, така че исканията трябва да са достатъчно стабилни, за да предизвикват промяна в системата.
При всички случаи България няма да е същата, защото има ясно обществено съзнание, че след като не можем да очакваме от политиците и политиката морал и качество, те трябва да се възпитават от гражданите чрез активно гражданско поведение.
6. Какво казваш на всеки, който не излиза на площада?
Вярно е, няма политическа алтернатива за момента. Само че ако не са протестите, ще остане статуквото и нищо няма да се промени. След като липсва политическа алтернатива, остава третият път – да наложим гражданския дневен ред. За мен това са искания на протеста, които могат да доведат до положителна промяна в системата. Това са и предложения на граждански организации, които имат експертиза за промени в съдебната система или пък идеи на професионални организации.
Протестите и предизборната кампания след оставка са мястото за налагане на гражданските искания. Протестът генерира много високи критерии за промяна, това ще даде обществена подкрепа за промяна. Така ще бъде доста по-трудно на политическите партии да пренебрегнат исканията на протестиращите. За мнозина сме в задънена улица. За мен в момента има прозорец във времето за промяна.
Публикувано в брой 20 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: