Политическата обстановка в страната след проведените парламентарни избори на пети октомври остава изключително нагорещена. С пълна пара текат преговорите за съставяне на ново правителство, което трябва да извади България от настоящата неблагоприятна ситуация. На по-заден план остана казусът в 10 МИР Кюстендил, където Александър Методиев, известен още като Бат’Сали, спечели депутатско място от листата на ДПС. Този казус, обаче, е от изключително важна значимост и заслужава да му бъде обърнато повече медийно внимание.
В какво се състои казусът накратко: Кюстендил не е от регионите, в които ДПС имат широка подкрепа. За това на последните избори партията спечелва едва 864 гласа – малко над 1% от общият брой гласове в областта. Чисто логически партията не би трябвало да бъде включена в разпределянето на общо четирите мандата, отредени на този МИР. Но след обработването на изборните бюлетини и след последвалото го разпределение и преразпределение на мандатите се получава така, че водачът на листата на ДПС в област Кюстендил – Александър Методиев – ще бъде депутат в Народното събрание. Съответно тази несправедливост разгневява гражданите в областта и се стига до протести.
Относно въпроса дали протестът на гражданите е справедлив – абсолютно. Област Кюстендил е сред тези области в България, които все още успяват да съхранят сравнително чиста етническа картина. С други думи казано, броят на мюсюлманското население в областта, което е сред основната част от електората на ДПС, е минимален. За това и не е логично областта да излъчи депутат от ДПС. Но резултатите са налице. Тази аномалия е доста характерна за пропорционалните избирателни системи, използващи математическия метод за разпределение на мандатите, създаден от Хеър през 19-ти век.Благодарение именно на нея два от четирите мандата в областта се разпределят между най-малко популярните политически сили – ДПС и ББЦ. Получава се при преразпределението на мандатите, когато броят разпределени мандати към една партия не съответства на броя спечелени мандати в страната. В такъв случай се прибягва към отнемане или прибавяне на мандати от определената партия. В случая с Кюстендил се получава така, че след преброяването на гласовете от чужбина ДПС печели допълнителни мандати. Тъй като гласовете от чужбина не се разпределят в отделен МИР, то те се разпределят между всички останали 31 МИР-а.Получава се така, че партии с ниска подкрепа в някой области, но с висока подкрепа на национално ниво успяват да излъчат депутати в областите, където на практика избирателите им са малцинство. В случая благодарение на този дефект в системата ДПС печели мандат в Кюстендил, Видин, Габрово, Монтана, Шумен и Ямбол. Изводът е ясен – за да се избегне тази лоша практика е нужна промяна в току-що приетия изборен кодекс на Мая Манолова. Най-логичната промяна е да се въведе още един – тридесет и втори – МИР Чужбина с квота от общо 10 депутатски места. За тази промяна се говори от доста време насам, но нито една политическа сила все още не се е наела да прекъсне порочната практика на ДПС. Друго решение на проблема би могло да бъде въвеждане на изборна граница от 4% и в отделните избирателни региони, за да се избегнат именно случаи при които депутати стават хора с реална подкрепа от 1%. Изводът е, че проблемът тук не е в самата избирателна система. Проблемът не е в математическият метод за пресмятане на мандатите. Проблемът е чисто организационен и произлиза от недотам доброто разбиране на системата или може би умишленото и експлоатиране с цел облагодетелстване на дадени политически организации. Проблемът също не е и толкова в личността на самия Бат’ Сали. Отделен е и въпросът дали равенството на гласовете на отделните граждани всъщност е спазено – едни вкарват депутат в НС с 800 гласа, други с 3000. На практика това е нарушение на самата Конституция на републиката. Хубавото в случая е, че всъщност вече в България има развито гражданско общество, което е готово да отреагира на такива несправедливости. А с едно активно гражданско общество картината на бъдещето вече не изглежда толкова мрачна.
Коментирайте чрез: