В края на XIX век в България, непосредствено след Освобождението, тепърва предстои да бъдат създадени първите съвременни болници, както и нормативни документи, уреждащи грижата за здравето на населението като отговорност на държавата. Все още не е въведено здравно осигуряване за работещите, което да покрива нуждите им в случай на злополука, болест, майчинство, инвалидност, старост. Всъщност още няма дори министерство на здравеопазването.
С две думи, като знаем космическите нива, които сме постигнали в администрирането на здравни грижи за населението сега, в началото на ХХI век, при действаща система със симпатичното име „солидарна” – е, представете си положението тогава.
Това мое творение предназначавам да послужи на млади и стари, на царе и царици, на офицери и войници, на родители, на учители, на свещеници, на граждани и селяни, на дюлгери, на търговци, на занаятчии, на градинари, на работници във фабриките, а най-много на тези, които нямат достъп до високата усъвършенствана медицина и са изхвърлени от болниците, като непотребни твари, нямащи средства нито за преглед, нито за лекарства, за тях съм имал и имам най-голяма грижа и старание, за да мога да им помогна при нещастието им.
Неофит Калчев, „Народен домашен лекар”, Предговор към осмото издание, включен и в деветото (изд. Art Balkanique Co., не е датирано, но е излязло след 1945 г., когато с правописна реформа буквите Ѣ и Ѫ са премахнати – бел.а.)
Още преди Освобождението все пак съществува някаква форма на институционализирана здравна грижа – създаването на първите болници е ангажимент на Българската екзархия в качеството си на централен орган и по места. Но не толкова болници са оказвали необходимата на хората помощ, колкото т.нар. народни лекари (лечители) – хора с напреднали за времето си познания по медицина, фармация, билкарство, често пътуващи от село в село.
Йеромонах Неофит Калчев (1848-1928) е бил учител и пътуващ лекар, който оставя в наследство събрани множество рецепти за лечение, съвети за профилактика, знания за лековитите билки, които се срещат по нашите земи, а също и за „модерните” лекарства. Той е лекувал и Апостола на свободата Васил Левски, когато се е криел в Преображенския манастир, където монахът е живял и погребан.
Калчев произхожда от семейство на народни лечители – такива са били баба му Мария и майка му Теодора. Тъкмо от тях той придобива най-прости медицински познания и още от малък познава много билки. По-късно, като монах в Преображенския манастир, той се учи от тамошния отец Матей, който превежда на български рецепти от гръцката народна медицина. От йеромонах хаджи Хрисанта, който работил 30 години като свещеник в руската болница в Йерусалим, пък Неофит Калчев научава много и за руската медицинска школа.
В зората на ХХ в. Неофит Калчев събира трудовете си и ги издава в малка книжка, озаглавена „Народен домашен лекар – общодостъпна книга за човешките болести и тяхното лекуване”, която по-нататък ще бъде преиздавана поне 10 пъти, а най-новата й препечатка е от 2002 г. Оригинален екземпляр от нея е бил запазен в библиотеката на игумена на Преображенската обител, заедно с други книги за народна медицина.
Калчев си дава ясна сметка, че по-голямата част от обикновеното население по това време не просто не разбира много от лечение, но и изпитва трудности с четенето по принцип, затова се старае да пише разбираемо. „Гледал съм цялото ми съчинение да бъде достъпно за всекиго. Всички, от четвърто отделение до осми клас да могат да си послужат с голяма самоувереност”, пише монахът в предговора на едно от изданията.
В замяна на научния труд и практиката си Неофит Калчев получава признателността на цели поколения българи, лекували се с неговите рецепти в годините, когато е нямало още клинични пътеки и направления. Когато излиза първото издание на „Народен домашен лекар”, Фердинанд I го удостоява, както пише самият йеромонах, с „почетен диплом, сребърен медал и 100 лв. за успешен труд”. Днес сборникът му все още се разпространява между лечители, изследователи на народната медицина, колекционери.
СЪВЕТИ
за здравето на възрастни и малолетни, както и за домашните животни
от книгата на йеромонах Неофит Калчев „Народен домашен лекар”
- Главата трябва да се приучи на студено още от младини до старост.
- Краката да се пазят от студено, защото заболяват и се появява ревматизъм, слаб и остър.
- Стомахът да не се претоварва с много и трудносмилаема храна.
- Всеки да се пази от нечист въздух и нечиста вода.
- От прекомерно пресилване в тежка работа, защото убива силата на човека и докарва смърт.
- Сън, ядене и пиене – умерено.
- На ядосване, нервозност да не се поддава никой, защото това докарва смърт.
- Да се отбягва безумна любов защото докарва предварителна смърт: шанкър, сифилис и други.
- Да се пази умерен ред в женитбата.
10. Всеки да си избира занятие според силите.
Коментирайте чрез: