Държавата е България, държава – член на ЕС – „клуб на богати“ и цивилизовани страни. Годината – 2014, сиреч 21 век. Лидер на парламентарна група в българския Парламент и основен крепител на правителството провокира скандал в самолет (по време на полет!), след което се сбива на летището със случаен гражданин, удря полицай в лицето и съвсем спокойно се изнизва с тумбата си съучастници, по една случайност негови съпартийци и „народни представители“. После се обръща към журналисти с реплика от рода на „искате да ми видите фалоса ли?“, а от следпроизшественото му турне по телевизионни студиа лъха по-скоро чувство на гняв и онеправданост, отколкото на вина и смирение. Името на този човек е Волен Сидеров и той, естествено, е жертва на световния юдео-империалистически заговор. Независимо че има цяла телевизия, а плакатите и билбордовете му висят навсякъде из страната…
И най-честото обяснение, което чуваме за това несъмнено скандално поведение, е, че „Волен е луд“. „Не е с разсъдъка си“, „чавка му е изпила акъла“. Сякаш е невъзможно да си представим, че нормален човек би се държал така, още по-малко това да е последователен стил на поведение. Всеки предрича провал на „Атака“ на изборите, защото „няма как някой да гласува за подобна пародия на партия“. И въпреки това пак ги гледаме в Парламента за трети пореден мандат.
„Как е възможно това?“ – пита се народът – „Това или е някаква шашма, или затъпяването на българина очевидно е много по-тежко от очакваното“. Макар и в последното да има нещо вярно, истината е много далеч. И не можем да я видим, защото сме се концентрирали в личността, а не в средата, която й позволява да вирее и процъфтява. Живее се в заблудата, че има там някакви луди, които развалят пейзажа, и ако ги нямаше, всичко щеше да е много по-добре.
Не, те въобще не са луди, а Волен Сидеров е един пресметлив опортюнист. Той е готов на всичко, за да влезе във фокуса на камерите и за него да се говори по медиите. И се справя, при това – много добре. С 1-2 провокативни рейда: било сбиване, било изказване или друга провокация, той си осигурява минимум 2 седмици обществено внимание. Само си представете каква ефективност е това! Има хора, които прекарват години в усилен, градивен труд или плащат цели състояния, за да ги поканят в някой сутрешен блок и някой да чуе за делата им. А този занимава народа през ¼ от времето в годината (напълно безплатно), без да е направил или предложил почти нищо важно и съществено за тая цел. И после Волен бил луд!
Всъщност в един свят, в който борбата да попаднеш под светлините на прожекторите е особено жестока, скандалното поведение не е изолиран случай. Нещо повече – то е рецепта за добър маркетинг и бърза и лесна слава. Е, тогава Азис луд ли е? Мадона луда ли е? Да не ги изреждам хиляди други, които припечелват от палячовщина. „Е – ще каже някой, – то има разлика, едното е шоу-бизнес, другото – политика“. À погледнете пак поведението на политиците (не само у нас) и си помислете пак. Всеки се стреми да привлече внимание – кой както може. Все едно всички са на кастинг на „България търси талант“ – едни впечатляват с глас, други със сценично присъствие, а трети (подобно на Волен) просто пеят „Кен ли“ и обикалят света с милиони гледания!
Изводът е: няма лоша реклама! И докато гостуваш в най-гледаните предавания по телевизията да обясняваш дали трябва да ти гледаме фалоса или не – прокарваш, между другото, и налудничавите си тези, които иначе не биха намерили трибуна. Така намираш и кой да ти се върже, така и печелиш избори. Елементарно, Уотсън! Дори и да вкараме Волен в затвора, ако ще и цялата парламентарна група на „Атака“ да бъдат изхвърлени от Парламента и политиката, нови ще се появят. Защото палячовщината се гледа така, както вечер хората си пускат „Комиците“, „Пълна лудница“, „Биг брадър“ и прочее. Място за шут и в политическия жанр винаги ще има, докато има кой да му се връзва.
Отделен, но не по-малко важен, е и въпросът, че политическите тези на „Атака“ намират отклик у една немалка част от населението. Сюжетът за световната конспирация и външната сила, която пречи на теб и на клетата ти родина да сте цъфнали и вързали, е актуален навсякъде, където има сериозни нива на бедност и безпросветност. Страхът от чуждото, ксенофобията са обществени болести, подобни на параноята у личността. Те обаче не идват от добро и не ходят по най-богатите. Дълбоката несправедливост на всички нива в обществото ни създава огромен стрес, който може да избие най-малкото в агресия.
И вместо заключение ще кажа, че Волен е ездач. Той язди народното недоволство, копнежа по сеира, отровената медийна среда, недъзите на демокрацията и всички други обстоятелства, които го правят възможен и проспериращ брокер на политическа воля. Концентрирайки се върху неговата личност, ние игнорираме това, което създава хора като него. Предлагам да направим обратното: #игнорирайтеволен, #концентрирайтесевърхуобстоятелствата!
Публикувано в брой 23 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: