Те

Те са физиономии от екрана. Говорят оттам всеки ден. Говорят за равенство, социална политика, справедливост, гражданско общество, солидарност, благоденствие, обещават, обещават, обещават. Те са красиви думи, костюми за няколко хиляди лева, маркови часовници. Те са (обикновено) образовани, някои от тях са учили в Москва, но някои са по-хитри и са възпитаници дори на университети от Айви лигата. Те са (често) от род – все с бащи, майки, дядовци и баби активни борци, или пък такива, които или са били част от номенклатурата, или са били директори, или са били дипломати, или са били в ДС…

Те са консултанти, но за разлика от редовите консултанти получават хонорари от по милион и половина. Те са служители, но за разлика от редовите служители служат само на себе си и живеят в охолство, което не отговаря на заплатите им. На официалните им заплати. Апропо, наскоро си ги повишиха. И както писа Слави Ангелов във в. 24 часа: „…разликата в увеличението за депутати и пенсионери е цели 40 пъти – естествено, в полза на чиновниците в парламента“. Те са майки, но за разлика от редовите майки не им трябват мизерните 310 лв. майчински, защото само чантите им струват 10 пъти повече. Те са семеен тип хора, но за разлика от редовите семейства техните роднини имат по поне шест апартамента… Те попълват имотни декларации. И лъжат в тях. Но никой не ги пита как е възможно да живеят по този начин, ако получават многото за България, но жалки за стандартите на Европа между 2000 и 3000 лева заплати.

Те се виждат с избирателите само по избори. Естествено… Или когато ги докарват с автобуси, за да демонстрират пълното си морално падение за сметка на партийната си мощ. Те не пресмятат стотинките за кисело мляко и хляб. Ядат гурме. Те не се чудят как да платят детската градина на детето. Техните деца учат в частни детски градини за минимум 450 евро на месец, частни училища за минимум 5000 евро на година или са извън България. Те не се притесняват за ипотечния кредит, защото имат палати. Те не пътуват в градския транспорт. Движат се с охрана, държавна или частна, в коли, които струват десетки хиляди лева. И през прозорците им ни показват среден пръст.

Публикувано в брой 27 на вестник ,,Протест“