В плен на политтехнологията

0
източник - dariknews.bg
източник – dariknews.bg

Имаше време, в което вярвах, че големите решения в една партия се вземат по време на конгресите ѝ след жесток сблъсък на идеи, драматични дебати, отстояване на каузи и принципни съображения. Наивността е грях и с годините разбрах, че уж идеологическите битки и дискусии по време на партийни форуми са чисто и просто бутафорни, за пред хората. Именно публичният ефект е търсеният и заявления, псевдоспорове и дебати, както и други театрални похвати са насочени към внушаването на едни или други мисли на обществото и партийния актив, докато решенията реално се вземат в тесни кръгове зад и около ръководството. И, ако случайно запиташ защо е така и защо не се действа по-прозрачно и съгласно претенциите, отговарят ти със снизхождение: „Такава е политтехнологията, момче.“

В плен на политтехнологията премина и 48-я конгрес на БСП. Делегатите гласуваха по команда, никой не потърси отговорност на ръководството за скандалите и безобразията от началото на управлението на Орешарски, че и преди това; а да кажем, че партията не трябва да решава за броженията вътре би било лъжа… Вместо това, тряваше да се изпълнят три задачи за пред публиката, които са пряко свързани с две актуални събития: разцеплението в БСП след акцията на Първанов и „АБВ“ и предстоящите европейски избори. И трите задачки са: 1) Показваме колко сме единни; 2) Показваме, че сме верни на идеологията; 3) Остракираме Първанов и АБВ. Тривиално и нищо изненадващо.

Интересно е обаче да се опитаме да разгадаем какви са целите на тези задачки, каква е именно есенцията на политтехнологията, която ползват. Тук е вече по-трудно, но ще направя един опит в тъмното. Започвам с най-лесното.

Задача №1: „Показваме колко сме единни.“

Очевидно идеята е да се успокоят членовете на БСП, че разцепление нито има, нито предстои. Така действително може да се предотврати това да се случи, играта е на психологическа основа. Прокарва се митологемата за неделимата столетница, вадят се исторически примери как партията е устоявала и на други напускания и сътресения, подчертават се силните традиции на стабилност и монолитност. И тази задачка се изпълнява най-лесно, защото БСП действително е един много сплотен организъм, нещо повече – тя е субкултура. Хората там имат общи спомени, общи роднини, приятелства, връзки, женят се помежду си, имат общ фолклор и т.н. Единството лесно се демонстрира и мотивира. То е една от най-големите сили, но и слабости на тази партия – тя е твърде безкритична към ръководството си и флегматична, когато трябва да реагира.

Задача №2: „Показваме, че сме верни на идеологията“.

Ето тука става малко по-сложно. От една страна трябва да се неутрализират критиките и поводът, който напускащите посока Първанов изтъкват – че БСП е изоставила левите идеи. Което е вярно като факт, но не и като повод за напускане на верните на бившия президент хора, но това е друга и дълга тема. Все пак, техните критики трябва да бъдат неутрализирани, за да може да върви филма, че Първанов прави опити да цепи БСП заради ГЕРБ и олигархията, а напускащите само се правят, че са идейно загрижени и мотивирани. Другата цел зад тази задача е свързана с изборите. Откакто Станишев е председател на БСП, тя винаги излъчва силни дори крайни идеологически послания предизборно – преодоляване на капитализма, прогресивен данък, равенство и т.н, които после не спазва, разбира се. Идеята тук е да се привлекат по-крайно леви хора към партията, които просто няма за кого да гласуват.

Задача №3: „Остракираме Първанов“.

Това е най-интересната „техника“ и тя е много типична за столетницата. Този защитен механизъм се олицетворява най-добра от израза „Никой не е по-голям от БСП“ и отразява един комплекс от най-различни разбирания, характерни за културата на партията. Най-вече идеята, че БСП е ценност сама по себе си, че тя е майка на своите членове, която има свои собствени, отделни интереси, и няма причина на света, който да оправдае твоето напускане, още по-малко – смяна на партийната структура, без да бъдеш предател и изменник. С други думи –  твоите принципи, идеи и интереси като член нямат значение, те отстъпват пред туловището на партията и нейното съществуване и издигане на власт. И това трябва да ти се напомня – че ти си част от корпорация, от организация за битово обслужване и оцеляване, идеите са на заден план, личните ти разбирания – също. Защото „Никой не е по-голям от БСП и трябва да го докажем сега на Първанов, за да си върнем за всичките лични компромиси, които сме правили“. И този защитен механизъм работи невероятно добре, повярвайте ми.

Заключение няма да има. Историята ще заключи вместо мен. Искам само да кажа, че интересното в тази статия не е БСП и нейната съдба, а политтехнологията.

Публикувано в брой 27 на вестник ,,Протест“

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Leave A Reply

Потвърдете, че не сте робот *