Катастрофално.
Тази дума описва състоянието на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на здравеопазването като цяло. Кое доведе до това?
Какво е НЗОК?
Със Закона за здравно осигуряване през 1998 г. се въвежда задължително такова за страната ни. НЗОК започва да функционира от 15.03.1999 г. с цел администрирането на този процес. Отговорността за събиране на постъпленията от вноските за здравно осигуряване обаче е поверена от 2006 г. на Националната агенция по приходите. Още от самото начало на създаването й сякаш липсва визия как да изглежда здравеопазването в страната и как да се провежда на практика. Към днешния момент българите нямат доверие в системата. И с право.
Нещата започват да се забатачват след 2001 г. – тогава Касата започва да плаща част от болничното лечение. С всяка следваща година се добавяха нови и нови лечения и медикаменти, които тя поема, но приходите от здравни вноски се оказаха крайно недостатъчни, за да се финансира всичко това, въпреки бавното увеличение на процента на вноската – към настоящия момент тя е в размер на 8%. За 2012 г. постъпленията в НЗОК са 1,728 млрд. лв.
Наистина ли парите за здраве не достигат, или има друга причина за кризата?
Кой плаща сметката?
Реално най-големият платец на здравни вноски би трябвало да е самата държава, тъй като тя осигурява близо 4 млн. души – това са държавните служители, учениците, пенсионерите, студентите, социално слабите и др. Затова тя внася около 941 млн. лв. Следва частният сектор, който осигурява 1,5 млн. души и който генерира въпросните 1,728 млрд. приходи. И остават около 2 млн. души с прекъснати здравни права, тъй като не се осигуряват за здраве. Вече няколко години никой не успява да се справи с този проблем. Болниците нямат право да откажат лечението им, а реално няма плащане за ползваните услуги. Всички си спомняме и проблемите с лекарствата за онкоболни, които все не достигат и които до голяма степен са причината за дефицита за миналата година. Проблем има и с плащанията към болничните заведения, да не говорим за обидно ниските заплати на заетите в сектора, което води до бягството им в чужбина, тъй като там трудът им се оценява в пъти повече. Липсва и качествено оборудване, а в случаите, когато то е налично, поддръжката му също коства не малко средства, заради което техниката на практика не се използва. Не достигат екипи за спешна помощ, не достигат направления, а най-вече – не достига смелост на нито едно правителство в последните 10 години да запретне ръкави и да реформира сектора.
Участниците
В края на миналата година лекарите заплашиха с протест, поради опасността болниците да останат без плащания от НЗОК и да получат само 80% от сумите за извършената от тях дейност. Стигна се дотам, че дори заговориха за демонополизация на здравната каса. Самото правителство изненадващо спрямо политиката си намекна за стартиране на такъв процес. Спорен е въпросът ще помогне ли това за трупаните с годините проблеми. А и по какъв начин ще се появят конкуренти, без да предизвикат сътресения в и без това разклатеното здравеопазване. Необходима е особено внимателна преценка кой още ще навлезе, коя каса с какво ще оперира и какво ще финансира, да се заложат механизми, които да не допускат злоупотреба със средствата на хората за услугата „здравеопазване“.
Има ли средства?
В България парите за здраве са около 3,5–4% от БВП, като леко нарастват всяка година. В числено измерение това прави около 2,8 млрд. лв. Тези показатели са по-ниски в сравнение с другите страни от ЕС, където този показател е между 6 и 8%. Отделно от това у нас домакинствата наливат още 3 млрд. лв. като доплащания за лекарства, болничен престой и други, като по този показател сме на едно от първите места в ЕС. И не само по този. На едно от първите места сме и по брой болнични легла, като те продължават да растат. Освен това българите са и от най-честите посетители на болници, което говори и за нещо друго – че услугата не се доставя качествено. И сякаш се набляга на лекуването, а не на превенцията на заболяванията. За всичко това сигнализира и Световната здравна организация, като съветва да се вземат мерки.
Тоест парите за здраве не са малко. По-скоро проблемът е в управлението им – как и за какво се използват. Дали е рентабилно да се поддържат толкова много болнични заведения и толкова много легла? Дали работата на лекарите не е да преглеждат хората, а не да са заринати в бюрокрация? Нормално ли е да свършват направленията за седмица и хората да чакат цял месец, за да се доберат до тази ценна хартийка? Редно ли е държавата да прехвърля една част от своите ангажименти към НЗОК (като например „ин витро“ процедурите)? Ще могат ли тези, които реално хранят системата, да разбират къде потъват парите от вноските им? Докога един екип за спешна помощ ще обслужва цяла община? Отговаря ли качеството на медицинските услуги на тяхната цена и ще седне ли някой най-накрая да изчисли кое колко следва да струва? И промени ли се политиката съобразно измененията в демографската структура през последните години?
Истината е, че на този етап никой не може да отговори на тези въпроси. Кабинетът на Пламен Орешарски не изневери на практиката на предшествениците си да твърди, че ще работи за реформи в здравеопазването, а реално да няма никаква визия какви да бъдат те и как да ги осъществи. Защото здравеопазването е един от най-болните ни сектори. И реално не опазва здравето, а точно обратното. Постоянното прекрояване на бюджета и опит да се угоди на всички не е достатъчно и не може да прикрива вече острата нужда от нова стратегия. Но работеща такава.
Публикувано в брой 23 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: