През изминалата седмица политическата ни класа ни предостави поредната порция отчайващ недостиг на властови ресурс и потенциал, който достига до безпрецедентни размери. На откриването на Олимпиадата в Сочи премиерът бе поставен в повече от спорна компания, без от това да последва каквато и да е дипломатическа реакция (което само по себе си е реакция; повече – на стр. 2). Правителството реши да разпредели половин милиард лева за няколко дни… защото може. И защото идват избори. Лидерът на БСП Сергей Станишев реши да продължи с познатите похвати и предложи… контрареферендум за вида на данъчната ни система. Противно на законите на страната, но няма значение. Стефан Данаилов пък преживя катарзис от трибуната на партийния конгрес и почти предостави на Станишев пълномощно да гласува от негово име. А самият лидер на БСП в програмната си реч описа картина, която ни върна в петдесетте години на миналия век.
И в страната замириса на комунизъм.
Дори премиерът, който е „експертно“ назначение и няма политическа окраска, тъй като е преминал през целия спектър, заяви, че „днес, повече от всякога, единството вляво е от национална значимост“. Е, като се има предвид, че вляво се задава всичко друго, но не и единство, нацията явно остава без значимост.
В бурните дебати около третия обречен вот на недоверие обаче изведнъж се случиха няколко неща, които доскоро изглеждаха немислими.
Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов нападна от парламентарната трибуна и от ефира на bTV Делян Пеевски с обвинения, че „успелият мъж на 33“ контролира прокуратурата и Висшия съдебен съвет. Цветанов заяви, че Сотир Цацаров и неговият заместник Борислав Сарафов са ходили на срещи при Делян Пеевски в небезизвестния парк-хотел Берлин.
Самият Пеевски пък наруши медийното си мълчание и даде първото си интервю от много време насам, в което изказа някои, меко казано, притеснителни твърдения. На първо място той обвини Цветанов в злоупотреба с властта си по време на своя министерски мандат, като каза: „Молбата му – ще го кажа в прав текст, бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Станимир Флоров били близки“. Кои са престъпните босове? „Ами например за Киро Японеца и за Йоско от Сливен, който оказвал голяма подкрепа на ГЕРБ в изборните кампании. Но това са само част от имената, за които ме е молил. Със съжаление ще призная, че съм оказвал такова съдействие…“
Също така за първи път Пеевски признава, че притежава медии, които обаче не присъстват в неговите декларирани данни. Освен това тези медии се използват за изпълняване на политически поръчки от страна на МВР. Освен това Пеевски и Цветанов са участвали в уговорки за кадруване във висшите кръгове на съдебната система.
И така нататък.
Под каква форма, в какво качество точно Цветанов и Пеевски са се срещали и кой от тях е прав във взаимните нападки – не е важно. Важното е, че и двамата признаха в емоционални излияния, че такива срещи са се състояли.
Важното също е, че главният прокурор на Републиката заяви, че „не счита, че следва да участва в задочния диалог, очевидно породен както от настоящо политическо противопоставяне, така и от техни лични и други отношения в близкото минало“.
Важното също е, че и Бойко Борисов се разграничи от думите на Цветан Цветанов, защото „той ги говори като пряко засегнат от делата човек. Това не е позицията на партията“. На въпроса дали вярва, че Цветанов не е искал услуги от Пеевски, Борисов посочи, че „това си е между тях двамата“.
Не са просто лични отношения, г-н Цацаров. Нито е само между тях двамата, г-н Борисов. Изказаните твърдения касаят всички нас и усещането ни, че не живеем в страна, в която ние определяме правилата и в която народът е управител на „цялата власт“, както твърди член 1 на Конституцията.
Имайте срам. Идете си.
Публикувано в брой 27 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: