16 млрд. сиво

Мине се не мине време, правителството /независимо кое е то/ току обяви, че ще се емитира нов дълг. Медиите, жадни за сензации, рейтинг и реклами, това и чакат – изфабрикуват ШОКиращи заглавия, канят знайни и незнайни експерти да се произнесат, смятат, пишат, умуват, интервюират. Хората, от своя страна, отварят фейсбук, където на воля могат да изразят възмущението си, което в повечето случаи е “Предатели! Родоотстъпници! Ще плащат и пра-пра-правнуците ни! Всички на протест!”. Или нещо подобно, но все в този ред на мисли.

От две седмици отново го гледаме познатия филм. Бутонът play натисна финансовият министър, когато обяви, че ще се тегли нов заем в размер на 8 млрд. евро през следващите три години. Кабинетът е сключил споразумение с няколко банки – това са Уникредит, Сосиете Женерал, Ситигруп и особено популярната напоследък HSBC. Опозицията не остана равнодушна и започна възмутено да критикува идеята, удобно пропускайки факта, че тя също ползваше този тип инструмент и докара до дефицит бюджета миналата година. Самата Мая Манолова, бастион на морала и радетел за справедливост, оглави протести срещу мярката и застана рамо до рамо с други стожери на правдата и истината – партия “Атака”, въпреки че неотдавна класифицира протестите като “нова форма на временна заетост”. Управляващите не изневериха на традицията да обвинят тези преди тях за нанесените беди и така да оправдаят /без/действията си. В цялата тази какафония се извиси и плачът на самия премиер Бойко Борисов, който отново заплаши с оставка, подобно на сърдито дете – “нá си ти куклите, дай си ми парцалите”. И ние се изгубихме някъде между скандалите и цифрите.

Защо нов заем?

Просто е – ако имате стар кредит, който падежира, а вие не сте в състояние да покриете, най-логично е да го рефинансирате. На всички ни се случва. От прословутите 16 млрд. лева, 12 се твърди, че ще отидат именно в това перо. Сумата е спорна и така и не е ясно наистина ли са 12 и кои точно дългове ще покрием с тази сума, което няма как да спечели подкрепа – необходими са ясни разчети, а такива липсват на този етап, предполагам, че и още дълго време няма да се появят. Друга логика в подкрепа на дълга, заимствана от ежедневието ни – когато разходите са повече от приходите, съвсем естествено е да се прибегне до заемни средства. Бюджетът миналата година финишира на минус 3 млрд. или близо 4% от Брутния вътрешен продукт/БВП/. Прогнозите за следващите три години също не са розови и вещаят превишение на разходите, като целта в момента е да се стопи максимално тази разлика. Тук отново светва предупредителна лампичка, но за нея малко по-надолу в текста.

Защо 8 млрд. евро, а не 8 млрд. лв., както бяха заложили в бюджета за 2015 г.?

В бюджет 2015 са заложени 8 млрд. лв. дълг, който да се поеме през 2015 година. От тях 6 млрд. лв. отиват за покриване на 6 млрд. лв. стари задължения, 2 млрд. лв. – за попълване разликата между приходи и разходи, която се очаква. Твърде вероятно е тя да е повече от тази сума, но това ще се установи на по-късен етап, към средата на годината. Въпросните допълнителни 8 млрд. лв. е сума, която се очаква да се акумулира през следващите три години, а не в настоящата. Тоест, през 2015 година набираме 8 млрд. /ако вървим по план/, останалите 8 – евентуално, през следващи периоди. Да, почти сигурно е, че ще се възползваме от тях, но самото теглене няма да е еднократно, днес, накуп.

Ще плащат ли и децата ни?

Зависи – на първо място, от параметрите на дълга – доходност, лихви и т.н. На второ – ще се погасява ли той в бъдеще или ще продължим да рефинансираме. Рано е да се каже, така че спекулациите са неоправдани и ненужни в момента.

Какво не е наред?

1. Доста силен натиск от страна на партията с най-голям брой депутати и министри – ГЕРБ. Дебатът по дълга далеч не е камъчето, което ще обърне колата на кабинета. В момента просто текат преговори кой партньор от коалицията как да бъде възнаграден, за да гласува за мярката. Реформаторите вече са за, АБВ също са склонни, остава Патриотичният фронт и съвсем скоро ще чуете за техни кадри, оглавили я агенция, я комисия, както и за рязка промяна в позицията им по казуса, която към настоящия момент е по-скоро “против”.
2. Колко всъщност са задълженията, които ще се рефинансират? 12 млрд. ли са, или по-малко. И кога е падежът им?
3. Мантрата “предишните бяха популисти, а ние сега плащаме”, повтаряна от всички управляващи, показва едно – отказ от реформите, които така шумно се лансираха при съставянето на кабинета. Властимащите твърдят, че с поемането на нов дълг ще се гарантира стабилност за следващите три години, но това е поредната краткосрочна такава – докато сме ние тук, на кормилото на властта, всичко ще е наред, после да му мислят другите. Това говори, че хоризонтът продължава да е 4-годишен – един мандат време. И че няма воля да се режат разходи и да се повишава събираемостта на приходите. От няколко години у нас икономика, създаваща добавена стойност и акумулираща постъпления в хазната, няма – караме я на еврофондове и заеми. По-лошото е, че липсват опити пъзелът да се размести и да се сътвори нова картина. Продължава наливането на пари в неефективни предприятия, отхвърлянето на идеята за приватизацията им, изхранването на хиляди души в държавната администрация, които реално не вършат нищо, и страхът да се запретнат ръкави и да се сложи край на всичко това.
4. Първа инвестиционна банка – ще върне ли средствата, които й се отпуснаха миналата година, уж за кратко? Кратко, кратко, но сега чакаме този 1 млрд. да бъде възстановен чак догодина. И сигурни ли сме, че временната подкрепа няма да се превърне в постоянна и скоро няма да сме свидетели на КТБ 2?

Със сигурност има и още въпроси. Още загадки. Още обещания и лъжи. Реформи няма обаче – изчезнаха и намеренията за такива. Сам по себе си дългът не е проблем – ако се съкратят разходи и се събуди икономиката от дълбокия си сън, погасяването им няма и да се усети. Проблемът е, че заявка за това няма. Че за пореден път замазваме дупката, а не ремонтираме основата. Замазката ще свърши, а тухли никой не пече.