В края на годината всеки прави равносметка. Тегли чертата, понякога с тъга, разочарование и безсилие, понякога с щастие, удовлетворение и оптимизъм. В следващите редове ще направим поглед на икономиката ни за 2013 г.
__________________________
България е:
– На 49 място по икономическа свобода от 152 държави;
– На 57 мястопо конкурентоспособност от 148 страни;
– На 107 място по качество на институциите в същия индекс;
– На 1 място в ЕС по риск от бедност и социално изключване;
– На 26 място по усвояване на еврофондове от 28 страни-членки на ЕС.
_________________________
Брутният вътрешен продукт (БВП)
Всяка икономика се измерва според своя БВП. Към 30 септември у нас се отбелязва слаб растеж на БВП – 0,8%. Очакванията са към края на 2013 г. да е 0,5%, а в бюджета на предишното правителство бе заложен 1,9%. През 2012 г. той бе 0,8%, а през 2011 г. – 1,8%. За 2014 г. настоящият кабинет оптимистично залага ръст от 1,8%.
За да има растеж обаче, необходими са реформи. Една от причините за липсата на растеж е дефлацията – намаляването на цените на стоките и услугите. Тя се дължи на свито потребление. При ограничено търсене цената се понижава, намалява производството, съкращава се персонал, плащат се по-малко данъци.
През 2013 г. преобладава дефлацията:
| 2013 г. | индекс на БВП |
| януари | +0.4% |
| февруари | +0.1% |
| март | -0.5% |
| април | -0.4% |
| май | -0.1% |
| юни | -0.4% |
| юли | -0.5% |
| август | -0.6% |
| септември | +0.1% |
| октомври | +0.5% |
| ноември | -0.2% |
Бюджет
Всичко започва с държавния бюджет. Въпреки че все още изпълнява критериите за бюджетен дефицит в размер на 2% от БВП, дефицитът към октомври е 443 млн. лв. – с 371 млн. повече от 2012 г. Причината – по-малко постъпили средства от ЕС и неизпълнение на приходната част (едва 80%). Разходите за издръжка на държавните институции са увеличени с близо 500 хил. лв. в сравнение с 2012 г., появяват се куп нови разходи в почти всички сфери, които така и не са предшествани от реформи, раздават се нови и нови социални плащания.
Това се покрива с нови заеми. С актуализацията на бюджета тази година правителството увеличи размера на нов държавен дълг от 2 на 3 млрд. и запази тавана на 14,6 млрд. лв. Така и не стана ясно за какво бе този 1 млрд. В Бюджет 2014 г. обаче се залага таван на дълга от 18 млрд. лв. и възможност за поемане на нов заем до 4,4 млрд. лв. В тях не се включват 500 млн. евро от ЕИБ за националното съфинансиране по оперативните програми.
В тази обстановка едва ли е уместно държавата да раздува разходи и да разчита на заеми. Бюджет 2014 г. е със силно завишени приходи, които почти сигурно няма шанс да бъдат събрани. Заложеният ръст от 1,8% е абсолютно нереален, както и същият темп за инфлация. За да има растеж, трябва работеща икономика – инвестиции, откриване на работни места, спокойна бизнес среда. Управляващите обаче харчат на воля, за да спечелят време, и застрашават финансовата стабилност на страната.
Инвестиции
За да се създават нови работни места, необходими са инвестиции. През тази година те намаляват – от началото на годината те са 1 млрд. евро. През същия период миналата година са били 1,85 млрд. евро. Тези числа показват доверието на чуждестранните компании в страната. Вътрешните инвестиции също са критично малко.
Нестабилната политическа обстановка е основен фактор за липсата на инвеститори, наред с лошата инфраструктура и отлагани реформи в ключови сектори като образованието например. На тях се залага да дадат тласък на икономическия растеж през 2014 г., но това няма как да се случи без незабавни мерки.
Внос-износ
Глътка въздух за икономиката ни е износът – към 30 септември той е за 36,4 млрд. евро, като ⅔ от него са към Европа. На износа се залага и през 2014 г. – очаква се той да е движеща сила за икономическия растеж. Все още обаче страните в ЕС не са излезли съвсем от рецесията, а големи икономики като Франция и Германия забавят растежа. Необходимо е да се потърсят други лостове, а не да се залага само на тази карта.
Вносът също расте, но с много по-бавни темпове – повишават се внесените суровини, стоки и услуги от ЕС, като ръстът е 4,7%. За 2013 г. увеличението е 2.7% и достига 25 млрд. лв. От трети страни обаче намалява с 1,6% и е 17 млрд. лв. Това е негативен сигнал и показва свито вътрешно потребление.
Сива икономика
Едва ли е изненада за някого делът на сивата икономика. През тази година той се увеличи, най-вече при “скритата заетост”. Хората, работещи без трудов договор, са около 4% и по този показател сме близо до най-тежката ситуация у нас от 2002 г. Това води до загуби от невнесени осигуровки в размер на 245 млн. лв.
Ръстът на сивата икономика е сигнал, че не се работи за осветляване на доходи, борба с корупцията и укриване на данъци. Влошената икономическа и политическа обстановка, бедността и свитият пазар на труда хранят този сектор, а правителството няма идея какво да предприеме.
Продължава да се задълбочава и икономическата пропаст между София и провинцията. Особено сериозно е положението в Северна България – липсата на заетост и ниските доходи така и не се преодоляват. Няма нови инфраструктурни проекти, нито инвестиции в предприятия, не се усвояват еврофондове, местната администрация не работи ефективно.
Задлъжнялост и спестявания
В този контекст е и ситуацията с кредитите и депозитите на домакинствата и фирмите. Към 30 септември общият размер на депозитите е 51,292 млрд. лева и нараства със 7,8%. Общо кредитите са 53,679 млрд. лв. Кредитирането продължава да се свива с около 0,4% – 60% от домакинствата не искат да теглят заеми. Фирмените нарастват с 0,11%. Добрата новина е, че с малък процент са намалели и т.нар. лоши кредити.
Големият размер на депозитите означава, че хората не смеят да инвестират, защото са несигурни във възвръщаемостта им. Тези пари биха били инжекция за икономически растеж, но влошената обстановка за момента не предполага използването им. Причините за свитото кредитиране са същите – неясна икономическа перспектива, страх от безработица и неплатежоспособност.
Безработица
През 2013 г. безработицата е 13%, при 11,4% през 2012 г. Според управляващите от началото на 2013 г. са открити 68 хил. работни места, но статистиката говори друго – процентът безработни нараства, като общият брой заети към 30 септември е 3,013 млн. души. Това е около 48% от населението. През тази година така и не се намери решение за младежката безработица, която продължава да е притеснително висока – около 28% и продължава да расте.
Изпращаме 2013 г. със свити сърца. Заявките за реиндустриализация и за милиардни разходи налагат една всеприсъствена държава, която се финансира със заеми, харчи на воля и очаква проблемите да изчезнат сами. Икономическите показатели показват, че още през 2015 г. сме застрашени от гръцкия сценарий. Standard and Poor’s вече влоши перспективата на страната. Това означава по-скъпи заеми и по-трудно управление. Не може да управлява тази власт или умишлено тласка страната в конкретна посока?
Публикувано в коледния брой на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: