Преди празниците и поговорихме за заплатите, привилегиите и бройката на държавните ни служители. Сега ще се съсредоточим върху една част от тях, а именно – съдебната власт и заетите в нея. И по-конкретно върху искането на министъра на провосъдието Зинаида Златанова от бюджета да бъдат отпуснати допълнително 25 млн. лв. за увеличаването на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите.
Всъщност тези средства си ги поискаха самите те. А малко преди това „помолиха“ за допълнителни 19 млн. лв., които не им достигат за разни разходи като командировки, пощенски услуги, режийни и други подобни. Ако им бъдат отпуснати, тези средства ще дойдат от т.нар. буфер, който ползва кабинетът – от неговата сметка се изразходват допълнително пари, когато са необходими, тоест резерв от разходите на различни ведомства, който служи като гарант при евентуално неизпълнение на приходите. Контитуционният съд вече се облажи от него, като получи в началото на април 250 000 лв. отгоре за заплати.
Бюджетът на съдебната система за тази година е в размер на 454 млн. лв. Разходите за заплати са и най-голям процент от всички разходи в съдебната ни система – 57% са били през 2012 година. Заетите в сферата на всички нива са около 13 000. Сумата, срещу която се разписват всеки месец, е съпоставима с тази на милите ни народни представители. Обикновените служители получават към 1200 лв. средно, съдии, прокурори и следователи – най-малко към 3000 лв. Те са и едни от най-редовните получатели на бонуси – уж от икономии, но често пак мрънкат на бюджета. Единствено Симеон Дянков им отказваше и затова не беше долюбван от тях.
Из Европа в съдебната система също най-много се харчи за заплати. Далече са нашите съдии от възнагражденията на колегите си със сигурност. Бюджетът, който им се отпуска, също е в пъти повече. Като сума обаче. Като процент от брутния вътрешен продукт гордо се кичим със златния медал. Съперничим си с Полша, само че е редно да вметнем, че населението на Полша е малко над 38 млн. жители – а и у нас, и при тях на 100 000 души се падат 30 съдии.
И като заговорихме за Европа, още малко сравнения за броя за работещите в сферата на правосъдието. Една Австрия е с по-голямо население от България – близо 8,5 млн., но си има по-малко служители на съдебната власт – 6500 (числата са приблизителни). Люксембург със скромните си 500 000 жители се радва на едва 500. А голямата и силна Германия – на 171 000 при 80 млн. граждани. Няма как да не отбележим обаче, че работата на всички изброени е доста по-ефективна, организирана и най-вече – прозрачна, в сравнение с тази на родните магистрати. Едва ли в друга държава – членка на ЕС, дела се точат с години, което води до загуба на много време, енергия и пари на гражданите, обърнали се към съда. Подборът на кадри в него обикновено е доста мъгляв и винаги има съмнения за нещо уговорено някъде, независимо че ключови постове следва да се заемат след конкурси. Постоянно ставаме свидетели на скандални назначения, дори на хора, които не отговарят на изискванията за заемането им. За уж „случайното“ разпределение на дела да споменавам ли? Едни и същи оправдават едни и същи, отсъждат в полза на едни и същи и променят състави, ако някой вземе, че се възпротиви. Примери много, слушате за тях всеки ден.
Истината е, че заплатите в съдебната система са ниски. Да, в сравнение с вашия месечен доход сигурно ви се струват много, доста над средните за страната са. Трудът на тези хора обаче трябва да се оценява подобаващо – те са един от стожерите на държавата. Без тях на практика тя не би съществувала. Те са хората, които трябва да бдят за законността. Отговорността им е огромна, а за да попаднат в системата, са учили не малко време (така поне се предполага). Задължителното условие, на което трябва да отговарят обаче, е безпристрастност. Липсата на това качество у родните съдии е една от главните причини за недоверието, което имат гражданите в системата, а оттам – и в която и да е институция. Щом съдът не може и не желае да им гарантира равенството пред закона, щом и той не им помага в борбата с несправедливостта, то какво остава за останалите държавни учреждения? Кой им гарантира, че правата им са гарантирани?
Искането за 7% увеличение на заплатите магистратите аргументират с тезата, че работата им се е подобрила, свидетели сме на реформи в сектора. Интересното е, че Брюксел не мисли така, едва ли иначе в докладите им постоянно биха се посочвали корупцията в системата и зависимостите и взаимовръзките, в които се е оплела. Със сигурност малките възнаграждения са една от причините за тези фактори – ако се получават средства, адекватни на отговорността и изискванията, то тогава може би картината ще е по-различна. Липсва обаче и желанието на служителите на Темида да не са част от тази схема – да бъдат независими, морални и справедливи. Голяма част от тях със сигурност са притиснати и с извити ръце, но не са малко и тези, които сами са избрали да участват в нея с цел лични облаги и нямат и намерение да я напускат.
Никой от нас не е против увеличението. Но и никой от нас не вижда реформи и работа в посока връщане на доверието в институцията, наречена български съд. Дотогава всякакви искания са неоснователни и още повече засилват подозренията ни.
Публикувано в брой 36 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: