Текстът е публикуван в блога на автора http://iordanmateev.blogspot.com/
През първите седем години от новото хилядолетие повечето българи вярваха, че присъединявайки се към „Клуба на богатите“, на България е писано бързо да догони развитите страни по доходи. Прогнози от типа „ще ги стигнем след 25 години“ дори изглеждаха песимистични. Изненадата дойде в края на 2008 г. и през 2009 г., когато българската икономика беше тежко ударена от световната криза.
За едно добре организирано общество кризата е възможност – то открива къде се корени проблемът и го решава на системно ниво. В нашето общество обаче кризата предизвика вълна от популизъм, която не позволява на здравия разум да изплува на повърхността. И най-лошото е, че няма политическа партия, която да не е яхнала вълната.
В тази ситуация за неикономистите сигурно е трудно да се ориентират какво и защо се случва в икономиката и как отново можем да се върнем към високия растеж и ниската безработица. Банките ли мъчат икономиката и крадат нашето богатство? Или търговските вериги? ЕРП-тата? Или външни сили – Владимир Путин, ЕС, САЩ…? Всекидневно сме затрупани от противоречащи си икономически разкази, основани на различни интереси, пристрастия и разбирания за света.
В резултат от световната криза, през 2009 г. чуждестранните инвестиции в България паднаха драстично. Както знаем, доходите и заетостта растат здравословно само когато се инвестира. Проблемът е, че след като световната криза отмина, инвестициите останаха на твърде ниски нива. Очевидно средата в България се оказа неблагоприятна за привличане на инвестиции. А бизнес средата зависи от правителството.
Какво се очаква от правителството?
Честният бизнес иска от правителството стабилност и прогнозируемост. Иска свободни пазари. Иска правителството да се справи със сивата икономика и контрабандата. Иска минимални регулации. Иска макроикономическа стабилност. Иска ниски и прости данъци. Иска защита на собствеността и справедливо решаване на споровете. Иска електронно правителство и прозрачност.
А какво прави правителството?
Първо, то преразпределя доходи. Въпреки че броят на работещите в страната постоянно намалява заради безработицата, емиграцията и застаряването на населението, правителството взима от малцинството заети все повече и под различни форми (пенсии, социални помощи, обезщетения за безработни, субсидии и т.н.) го раздава на мнозинството. Така допълнително намалява стимулите за труд и насърчава емиграцията сред работещите.
Второ, правителството имитира съдебна реформа и борба с корупцията, контрабандата и сивия сектор. Така то демотивира почтените бизнеси да създават блага, като ги поставя в нелоялна конкуренция спрямо останалите. Очевидно всеки, който не плаща осигуровки, ДДС, акцизи и подкупи, има значителни конкурентни предимства спрямо работещите в бялата икономика без черни каси.
Трето, правителството трупа дългове. Вече шеста година то харчи повече пари, отколкото получава като приходи в бюджета. От 2009 г. насам държавата задлъжнява средно с около 2 млрд. лв. годишно. Освен че натоварва бъдещите поколения, правителството увеличава и риска от фалит на държавата, което плаши инвеститорите, особено в контекста на тежката демографска криза.
И четвърто, правителството създава несигурност за бизнеса с постоянните си намеси в свободното договаряне. То прикрива с популизъм нежеланието си да решава реалните предзикателства. Например ако безработицата е довела до голям брой лоши кредити и човешки драми, правителството не мисли как да привлече повече инвестиции, за да се справи с безработицата, а заплашва банките с регулации и така изкуствено вдига цената на кредитите. Или ако цените на тока са високи спрямо доходите, не мисли как да създаде условия за увеличаване на доходите или за повече конкуренция в енергетиката, а насилствено сваля цените за потребителите, при това за сметка на цените за бизнеса. Което пък прави бизнеса по-неконкурентоспособен и връща бумеранга към хората. Или ако български производители губят конкурентоспособност, не мисли как да я подобри, например чрез бързо влизане в еврозоната или чрез либерализиране на енергетиката, или промяна на методологията за субсидиране в селското стопанство, или премахване на излишната бюрокрация, а започва да репресира големите търговски вериги и да ги заплашва с куп регулации, което плаши инвеститорите и вдига цените на стоките.
Кои са монополистите?
Най-големият и най-опасният монополист е държавата. Държавата е монополист в здравното осигуряване – доведе до хаос и изгони от страната хиляди лекари и медицински сестри. Държавата е монополист в образованието – предизвика тежка криза в сектора. Държавата е монополист в първия стълб на пенсионното осигуряване – което води до мизерни пенсии. Държавата определя квоти и цени в енергетиката и пречи на реалната либерализация на сектора. Тя не позволява свободна конкуренция при газа, поради което в България са най-високите цени на газ в целия ЕС. Държавата разпределя субсидиите в селското стопанство, с което почти уби зеленчукопроизводството и животновъдството. Държавата е монополист в съдебната система и вътрешния ред и не позволява на гласоподавателите да избират местните съдии и шефове на полицията, поради което двете системи служат не на народа, а на политиците.
И вместо да освободи всички тези сфери от смъртоносната си прегръдка, правителството размахва наставнически пръст и заплашва да ограничи конкуренцията и в други области като банковото дело, производството на храни и търговията на дребно, където има силна конкуренция. А за да получат подкрепата на избирателите, политици настройват общественото мнение чрез лъжи и манипулации срещу банки, производители, търговци, големи чуждестранни инвеститори, наричайки ги монополисти и обвинявайки ги в картел, изнасяне на пари, криене на данъци и какво ли още не. Единствено членството на България в ЕС донякъде ни предпазва от остър завой от полупазарна към централизирана икономика.
Това е враждебна среда за почтения бизнес. И рай за корупцията и престъпността. Конкретните имена на тези, които се възползват от мътните води, за да ни крадат, нямат голямо значение, защото ако не са те, средата ще си намери други подобни на тяхно място. Напълно обяснимо, в такава среда няма много инвестиции. Оттам идват високата безработица, ниските доходи и стопяването на населението. Ако правителството, което и да е то, продължава да разчита на популизма, игнорирайки реалните предизвикателства, нищо добро не чака българската икономика. Това ще убие средната класа, ще изгони младите българи в чужбина. Ако искаме България да бъде добро място за живеене, трябва просто да изгоним държавата от икономиката и постоянно да притискаме политиците да подобряват бизнес средата.
Публикувано в брой 33 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: