През изминалата седмица станахме свидетели на поредния политически гаф в България. Този път на прицел попадна Министерството на регионалното развитие, след като стана ясно, че Европейската комисия (ЕК) към ЕС запорира близо 90 милиона лева по Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР). Разбира се, много кратко след оповестяването на новината започна прехвърлянето на топката между бившите и настоящите управляващи. Чухме най-различни обвинения, бяха посочени най-различни виновници, но всичкото това говорене беше напразно. В крайна сметка извинения и понасяне на отговорност, разбира се, няма. Най-вероятно няма и да има.
Проблемът обаче си остава. България е на едно от последните места в ЕС по усвояване на еврофондовете. Ежегодно се разминаваме с няколко милиарда евро просто защото те не биват реализирани и структурирани в проекти. Освен срещи, тромавите процедури и бюрокрацията, обикновеният български гражданин се изправя и срещу корупцията, която се шири навсякъде. Ако бюрокрацията донякъде е оправдана просто защото ЕС предпочита да знае къде отиват парите на европейските данъкоплатци и за какво точно се използват, то за корупцията не би трябвало да остава никакво място. Но тя се е впила като коварна болест във фондовете и полека им изпива кръвта. Липсата на прозрачност обаче не е просто заради безхаберие, неинформираност и некомпетентност. Схемата е ясна – парите умело се пренасочват по „тъмните канали“ и също така умело биват усвоени от нечий бездънен джоб. И така докато някой в ЕС не се „усети“.
Първият случай, в който от Европа се „усетиха“, беше през 2008 година, когато бяха замразени плащанията по програмата ФАР. И под „първи случай“ имам предвид, че това беше изобщо първи случай в историята на ЕС, в който бяха спрени европейски пари към някоя от държавите членки. По още един негативен критерий сме на първо място в Европа. И за да не изгубим челната позиция, историята се повтаря. Годината е 2014-та. На власт отново е коалиционно правителство начело с БСП, макар и с леко променена конфигурация. И за да е съвпадението пълно – отново биват спрени огромни суми пари. Този път по Оперативна програма „Регионално развитие“.
Без значение е по времето на кое правителство са извършени злоупотребите – това на ГЕРБ или сегашното. Злоупотреби е имало и в двата случая. По-важното е, че парите вече са спрени и към този момент няма как да бъдат възстановени. Още по-важното в случая е, че еврофондовете бяха стопирани в отговор на позицията на България относно „Южен поток“ и твърдия отказ на българското правителство да синхронизира действията си с европейските си партньори. Все по-ясна става антиевропейската позиция на управляващото ни мнозинство. А с това се очаква и засилване на външнополитическата изолация, в която България попадна още преди година след скандалното издигане на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Това, което е нужно да се направи, за да се излезе от неизгодната ситуация, става все по-трудно с всеки изминал ден бездействие от страна на сегашното правителство. С всеки изминал ден България губи и без това крехкото доверие, което си е създала сред европейските си партньори. Опасността от високи санкции срещу страната ни е напълно реална. Под въпрос би било поставено дори и членството ни в ЕС, имайки предвид, че през март тази година беше направена голяма крачка от Европейската комисия в посока изработването на механизъм за изключване на държави членки от съюза.
Спирането на финансирането на ОП „РР“ от страна на ЕС е нещо повече от акт на суспендиране на някакви пари. На езика на дипломацията това действие си е чиста форма на предупреждение. Предупреждение, че страната ни не върви в правилната посока, която с подписването на договора от 2007-ма е обещала да следва. За това и не е нужно да се спекулира в медийното пространство с въпроса „Кой е извършил злоупотребата?“. Нужно е да се действа в посока сближаване, консолидиране с ЕС, а не точно обратното, както е сега – консолидация с Кремъл и Путин. В противен случай – трето предупреждение от страна на ЕС най-вероятно няма да има. Ще последва направо изключване. А с това ще се сложи край на и без това поувяхналата надежда, че България успешно ще приключи прехода си към нормална и демократична, средностатистическа европейска държава.
Публикувано в брой 41 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: