Редом с листите на партиите, борещи се за нашия глас и място в Парламента на изборите през октомври, ще разглеждаме и програмите им – какво обещават, как ще го постигнат, с какво прекаляват… Смятаме, че е редно да не гласуваме по симпатии, за лидери и лица, а за политики. Работещи такива. В това издание на рубриката ще разгледаме програмата на Движение за права и свободи (ДПС).
Тази програма… трябва да е писана лично от Лютви Местан. Просто няма друг вариант! Единствената опция е лидерът на ДПС да е сформирал тематични вечерни курсове по словесни лупинги и реторически извращения, в които тайно да подготвя нова генерация от лютвиместанчета, които след време да наводнят българския политически живот. Може би дори списването на предизборната платформа да се е явило като дипломна работа за курсистите? Остава ни да гадаем.
Случайно или не, това мъчение продължава 18 страници, какъвто е и номерът на бюлетината на ДПС. Моля, да обърнете внимание на чувството за самоконтрол на автора, който си причини въпросните 18 страници до последната ,,императивна неконсистентност“. При това с екзактно дребен шрифт. На теория изглежда невъзможно в 18 страници да не бъде казано нищо конкретно и смислено, но практиката показва, че от ДПС са способни да го направят.
Доста е трудно в това море от общи приказки, заучени фрази, изтъркани клишета, високопарни изрази и академичен изказ, да се отсеят конкретни точки. Прави впечатление, че цялата програма е писана с ясната мисъл, че бъдещото правителство няма да е сформирано с мандата на ДПС, но че съставянето на мнозинство минава задължително през тях. Затова те не предлагат, те не търсят решения, те дори не обещават. Подобни глаголи няма да видите в програмата им. Напротив – те изискват, те поставят условия, имат искания и ясно казват, че което и да е бъдещо управление ще трябва да се съобразява с тях.
По тази причина програмата представлява обширна ретроспекция на политическата и икономическа обстановка. Още по-нашироко са отбелязани проблемите (точка А), а чрез море от клишета ни е обяснено и как трябвало да седят нещата в действителност (точка В). Пътят между точка А и точка В обаче го няма, т.е. другите партии ще трябва да си блъскат главите в търсене на решенията, а ДПС просто ще си избере на коя от тях да кимне в съгласие. А програмата практически е написана така, че оставя вратичка за коалиция с почти всяка от съществуващите партии (може би без по-националистически настроените).
Иначе програмата съвсем не е лоша, даже напротив – съвсем умерена, демократична и проевропейска (за срам на някои други, ДПС е една от малкото партии, обявили че ,,Южен поток“ трябва да се строи само в пълно съответствие с правилата на ЕС). Разбира се, има акцент върху етническия елемент. Разбираемо е наблегнато и на ,,многото положителна работа, свършена от кабинета ,,Орешарски“. Като цяло красивите ѝ послания може да чуем във всяка пресконференция на Лютви Местан – по-качествено образование, адекватно здравеопазване, оздравяване на бизнеса, привличане на чужди инвеститори, политическа стабилност, доверие в институциите, борба с монополите, чиста съдебна система и пр. и пр. и пр. Единственият проблем е, че въпросните послания звучат изключително лицемерно, когато до теб на съседния микрофон доволно грухти може би най-голямото олицетворение на мафията. Звучат лицемерно и когато основният законотворец на партията ти, с прякор ,,Ментата“, не спира да прокарва лобистки проектозакони ежечасно. Особено лицемерно звучат и когато обръчите от фирми около твоята партия са окупирали девет десети от обществените поръчки.
Толкова по програмата на ДПС. И не забравяй – свободата е в теб! Христо Бисеров го знае най-добре.
Коментирайте чрез: