След двуседмични мъки на среднощни заседания и многочасови пазарлъци на 21 февруари парламентът окончателно прие новия Изборен кодекс. Разнородните реакции не закъсняха – от опозицията побързаха да го нарекат ,,скандален‘‘, президентът наложи вето на част от текстовете, а председателят на комисията по приемането му – Мая Манолова, очаквано го обяви за най-доброто нещо, появявало се по земите ни от Санстефанския мирен договор насам. Струваха ли си всъщност осемте месеца чакане и дава ли новият кодекс адекватен отговор на наболелите проблеми в избирателната ни система ще опитаме да разберем по-долу.
Започваме с поне привидно положителните промени – бяха намалени изискванията за издигане на нови формации и независими кандидати. Необходимият брой подписи беше свит от 7 000 на 2 500, а внасяният депозит падна от 10 000 на 2 500 лв. за партии и на 100 лева за независими кандидати. Успоредно с това бяха въведени и медийни пакети за формации без държавна субсидия – при регистрация на техни листи във всички райони те ще получават по 40 000 лв. за медийни разноски около предизборните си кампании. Промените от една страна са добре дошли за малки формации без особен финансов ресурс, но от друга създават чудесна среда за роене на нови и нови творения и сателитни партии, които да разпиляват вота в полза на големите играчи.
Някои от най-атрактивните замервания с кал между депутатите пък се получиха около дискусиите по уседналостта на избирателите. За местна власт ще имат право да гласуват само граждани с постоянен и настоящ адрес в България през последните 6 месеца. За евроизборите срокът е наполовина – най-малко 3 месеца с постоянен и настоящ адрес в страна от ЕС. Сред които не е Турция, затова очаквано от ДПС приеха нещата навътре, а Лютви Местан се закани да атакува поправката в Конституционния съд.
Относно сигурността на вота – бюлетините – вече ще се печатат от БНБ по реда за ценните книжа, т.е. при драконовски контрол от финансовото министерство и чрез сложна технология, защитена от фалшификации. Двойната им номерация пък цели премахването на практиката с ,,индианските нишки‘‘ – внасянето на вече попълнени бюлетини извън секцията. Въведени са и козметични увеличения на наказанията за фалшификация и неправомерно разпространение на бюлетини, както и за непозволена агитация. С това реалните положителни промени в кодекса ,,Манолова‘‘ на практика приключват.
Въпреки обществените вълнения и надигащата се гражданска дискусия около фактора ,,мажоритарен вот‘‘ в последно време комисията не просто не е предприела каквито и да било стъпки в тази посока, но направо е изкоренила в зародиш всякакви предложения за смесена избирателна система. Вместо това отново ни се предлагат готови партийни листи, само че с преференциален вот – избирателите могат да посочат предпочитан кандидат от изброените. При преминаване на праг от 5% даденият кандидат се изкачва нагоре в листата. Идеята щеше да е прекрасна, ако в последния момент не беше добавено условието, че бюлетините без отбелязани предпочитания ще бъдат зачитани директно като глас за водача на листата. Това автоматично бетонира челните позиции, съкращава до минимум шанса за пренареждане и превръща цялата идея за преференциално гласуване във въздух под налягане.
Друго наболяло предложение – електронното гласуване, също е останало зад борда. На негово място ще бъде въведено експериментално машинно гласуване в 500 секции. При него бюлетината е заменена с гласуване чрез електронен терминал, разположен в секцията. Положителните страни на машинното гласуване са две – отпада процесът по преброяване на гласовете, премахват се и всички възможности за злоупотреби с бюлетини. И от двете изброени обаче може да се забележи някакъв ефект само при стопроцентово премахване на хартиените бюлетини, което едва ли ще се случи скоро. Половинчатият вариант в момента е на практика безсмислен, а за капак беше обявено, че резултатите от машинното гласуване няма да бъдат взимани предвид, докато е в експериментална фаза. За нас остава озадачено да се чешем по главите кой изобщо ще прибегне до него и защо се наливат немалки средства в тази посока, вместо да се инвестира в електронното гласуване – доказано по-бърз, удобен и съвременен метод. В XXI в. човек на практика живее онлайн и опцията за интернет гласуване се превръща буквално в необходимост. Хората с увреждания също ще бъдат облагодетелствани от електронното гласуване. Българите в чужбина – още повече. На този фон пакетът с облекчителни мерки за гласуване от чужда държава, включващ намаляване на броя заявления за откриване на избирателна секция от 100 на 40, изглежда крайно недостатъчен. Над двата милиона българи в чужбина обаче представляват страховита, задрямала електорална маса, хранеща не особено добри чувства към тукашната политическа общност и евентуалното й пробуждане чрез електронно гласуване, разбираемо не е сред приоритетите на което и да е досегашно управление.
Друг древен проблем в избирателната ни система, за който новият Изборен кодекс отново си е затворил очите, са т.нар. ,,мъртви души‘‘. Самата Мая Манолова няколко пъти в последните месеци призна за него, но до конкретни мерки за пореден път не се стигна. Списъците от избирателния регистър са дотолкова прашасали и неактуални, че надвишават с близо 800 000 души официалните данни на НСИ относно хората, имащи право на вот според последното преброяване. Абсурдната ситуация е резултат от пълната липса на комуникация между институциите, поддържащи данни за населението. Кошмарната разлика дава повод за всякакви спекулации относно възможни манипулации с участието на ,,фантомния‘‘ електорат. Едно от решенията е създаване на специална структура, която да следи и актуализира непрекъснато изборните регистри, както и създаване на отворен електронен регистър, в който гражданите постоянно да обновяват личните си данни. И двата проекта можеха да бъдат осъществени поне шест пъти в последните осем месеца, но очевидно ,,мъртвите души‘‘ наистина се използват като изборно оръжие и премахването им не е изгодно за политическия елит.
Откъдето стигаме и до най-болната и втръснала тема – купуването на гласове. Проблем, за който отново не са взети каквито и да било мерки. По мащабност купуването на гласове може да се сравни единствено с допинга в света на спорта – всички прибягват до него; публична тайна е, че по този начин се печелят състезания, но заговори ли се открито за това, следват познатите виновни усмивки и повдигнати рамене. А практиката на купения вот става все по-поголовна и особено в малките населени райони буквално изменя политическия релеф. Борбата с нея е комплексна и изисква както политическо, така и гражданско усилие, като и до ден днешен най-сигурното лекарство си остава високата избирателна активност.
В обобщение – на фона на дългия период на обсъждане промените в новия Изборен кодекс са крайно недостатъчни, повърхностни и с предимно фасадна функция. За пореден път липсва каквато и да е стратегия за справяне с най-големите и придобиващи все по-чудовищни размери проблеми, а изборната система си остава компрометирана, морално остаряла и пълна с димящи кратери, които умишлено или не продължават да не се запълват.
Публикувано в брой 29 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: