Българин, който живеe със семейството си от 13 години в кантон Цюрих, Швейцария. Работи по проекти за стратегическо планиране и key performance indicators в социално-осигурителната служба на кантона. Годишно инвестира над 500 часа, за да се информира за ставащото у нас. Лансира и участва в редица проекти и инициативи за благото на Родината, заедно с българи от чужбина от цял свят. Повече за тях може да се прочете на блога му www.dimiter.wordpress.com.
1. С какво започна протестът за теб?
Започна около 10:30 часа сутринта на 14 юни 2013 година. С чувството, че днес трябва да направя нещо специално, за да не я загубя завинаги Родината си, ограбена от мафията и олигархията. Първата ми реакция беше да погледна разписанието на самолетите Цюрих-София. Исках да съм още същата вечер на площада пред Парламента.
2. Какво те мотивира, теб и българите в чужбина, да протестирате?
Силната съпричастност със съдбата на България и на нашите сънародници, които живеят там.
3. Продължавате ли да протестирате и под каква форма?
Последният протест, на който участвах лично, беше „Завръщаме се за Оставка!“ в София на 26 декември 2013, който беше иницииран и организиран от ДАНСwithme Global и Ранобудните студенти в чужбина.
Иначе след провеждането на 6 протеста в Цюрих, смисълът от този емоционален израз на отношението ни към ставащото в България естествено се загуби. Енергията, която недоволството отприщи, беше впрегната в различни нови инициативи. Например активното участие в изготвянето на „Стратегия за българските граждани и историческите български общности в чужбина“, инициативата за Референдум за нова изборна система на президента Плевнелиев (www.news-bg-abroad.com) и нетуъркинг сред българите по света в каузи за България.
4. Какво успя да постигне и какво не протестът?
Протестът даде – най-вече чрез болезнени дискусии в търсене на пътища и решения – огромен тласък за развитието на гражданското общество, основано на свобода, съзидателност, лична отговорност, доброволен труд и активен ангажимент за осъществяване на дългосрочни обществени каузи.
Протестът не постигна „Оставка!“. Може би за добро. Защото никой от събудените не може да заспи отново.
5. Какво означава 3-ти март за теб?
С времето 3-ти март, като ден на формалното Освобождение с подписване на Санстефанския мирен договор, почва да отстъпва по важност и смисъл пред други дати от българската история. Такива, в които се чества вътрешното, истинското освобождение, това в душите и сърцата ни. В които българите сме дали своя личен принос за свободата си с цената на кръвта и живота си. Като например Денят на обявяването на Априлското въстание или Денят на обесването на Васил Левски.
6. Какво мислиш за демографската криза?
Тази тема е дъвка в устатата на псевдополитици. През последните над 20 години в чужбина са се родили над 200 000 български деца. Още хиляди, родени в България, сред които и моите собствени, растат, образоват се или започват работа. Те и техните родители не са безвъзвратно загубени граждани за България, са част от нея.
7. Ще преживее ли България ново Възраждане и как българите в чужбина ще спомогнат за този процес?
България живее от години своето ново Възраждане. Първите стъпки винаги са незабележими. Приносът на българите в чужбина съвсем не се изчерпва с официално отчитаните 1.8 милиарда евро годишно (неофициално може би няколко пъти повече). Те помагат по хиляди начини, които не мога да изброя изчерпателно:
С дарения – на детски дрешки за изоставените деца и сирачетата; на ценна научна литература в електронен вид и на хартия; на използвано, но все още полезно компютърно и специализирано оборудване за научни и учебни заведения. С иницииране и осъществяване на международни проекти с участие на български учени от България. Чрез създаването или финансовото подпомагане на НПО в България в областта на образованието, социалната сфера, културата, науката, защитата на природата и на човешките права. Чрез микропроекти по родните си места. С експертна помощ в писането на закони. С инвестиции в отваряне на бизнес в България.
8. Предприема ли страната достатъчно действия, за да увеличи участието на българите в чужбина в политическия и социалния живот у нас?
На този етап все още не. Първите предвестници на промяната в мисленето обаче вече се чувстват. Българите в чужбина все по-ясно попадат във фокуса на общественото внимание. И протестът изигра своята огромна роля в това отношение.
Аз вярвам, че скоро ще имаме български държавници-визионери, за които истинският потенциал и гарант за успешното бъдеще на България ще са нейните хора. Включително и българите в чужбина, като носители на демократични ценности, на ноу-хау и най-вече – на дълбока привързаност и съпричастност със съдбата на България.
9. Какво послание бих отправил към сънародниците, живеещи в България?
Да поемат нашите подадени ръце. Да ни търсят, да ни информират, да ни питат. Да участваме заедно в съзидателни инициативи и проекти. Да вярваме, че имаме истински шанс за щастливо общо бъдеще – за нас и децата ни – в България.
Публикувано в брой 29 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: