Не съществува ясна дефиниция що е то офшорна компания. Накратко казано, това е компания, която е регистрирана в офшорна зона, а упражнява дейността си на територията на друга държава.
С какво се характеризира офшорната зона и защо е толкова привлекателна?
На първо място, с ниските, понякога дори нулеви данъци. Затова често са наричани “данъчен оазис” Обикновено се заплаща само годишна такса за поддържане на регистрацията.
На второ място, с анонимността и конфиденциалността. Те са почти гарантирани. Така собственикът на една офшорка остава скрит, неизвестен. А от това имат нужда лица, които имат някакъв бизнес в собствената си страна и придобиват друг подобен, откъдето би произтекъл конфликт на интереси (медиа и рекламна фирма например), когато се заема пост, независимо в държавна или частна организация, несъвместим със съответната дейност, и други подобни.
На трето, с облекчения режим за регистрация на дружеството. Няма сложни административни процедури и излишна бюрокрация. Всичко се случва с лекота, което намалява и разходите. Дори самата отчетност е сведена до минимум, често фирмите подават само финансов отчет за годината, без данъчни декларации.
На четвърто, там фискалните престъпления не се третират като чак такова големи нарушения, както е в повечето държави.
Кои са офшорните зони?
Това са част от предимствата на офшорните зони. Най-известните такива са островните – Британски Вирджински острови, Бахамските острови, Кайманските острови, Маршаловите острови, Сейшелите, Тринидад и Тобаго, Кипър и др. Има и страни като Дубай, Лихтенщайн и Андора, които не са островни, но също предлагат облекчен режим. Има и такива като Великобритания, САЩ, Австрия, които не представляват на практика такива зони, но позволяват облекчен режим при определени условия.
Какви са недостатъците?
За самите офшорки, почти никакви. Реално губещи са държавите, на териториите на които те оперират. Милиарди изтичат всяка година – под формата на укрити доходи и пропуснати ползи за бюджета. С разрастването на икономическата криза последните години това се усети още по-силно. В условията на намалени приходи и нарастващи разходи всеки лев е ценен. Само за България се смята, че загубите от трансфера на средства към офшорни зони за последното десетилетие са 16 млрд. лв. В световен мащаб – между 20 и 30 трлн. лв., според различни изследвания и доклади. Все повече страни заговориха за мерки за борба с “данъчните оазиси”, както са известни офшорните зони, и с укриването на данъци и доходи, съхранявани в банкови сметки в тях – главно насочени към прозрачността, към разкриването на собствениците. Обикновените граждани също започнаха да се интересуват и да осъзнават ефектите от дейността на офшорните компании.
България и офшорките
У нас миналата година депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски внесоха законопроект за ограничаването на правата на офшорните компании. Обявиха се 28 стопански дейности, в които подобни компании нямат право да участват – като конкурси за обществени поръчки, за получаване на концесии, придобиване на държавно или общинско дружество, застрахователни, хазартни дейности и други. При сегашното управление обаче винаги има “но” и трябва да четем внимателно, преди да ръкопляскаме. В случая “но” е, че тези ограничения не важат, ако дружеството-майка или дъщерно дружество е българско местно лице и неговите действителни собственици са ясни, акциите му се търгуват на регулиран пазар в държава-членка на ЕС или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и в случаи, когато дружеството, в което пряко или косвено участва офшорно дружество, е издател на периодични печатни произведения и е представило информация за действителните собственици. И още подобни изключения. Законът е пълен с вратички за заобикалянето му, съобразен с интересите на “свои хора” и целящ да замаже очите на хората, да създаде впечатление, че управляващите работят в интерес на народа и че синът на Ирена Кръстева въобще не е човекът, за когото го представят и срещу когото се протестира от м. юни миналата година. А реално и сега офшорките не участват директно на търгове и не ползват публични ресурси, а го правят чрез дъщерните си фирми. Така че у нас проблемът хич не е решен, нито има стъпки към посока намирането на такова. Ако беше така,
нямаше тези дни “Булгартабак” да стане собственост на неизвестно лице.
Преди две години дружеството бе приватизирано от руската инвестиционна компания VTB Capital, свързвана с банкера Цветан Василев, а тя го продаде на “Livero Establishment” – регистрирана в Лихтенщайн офшорна компания. В случая и Комисията за защита на конкуренцията няма силата да спре продажбата, защото “Livero Establishment” се контролира от физическо лице, а не от дружество, съответно няма заплаха от концентриране на предприятия. Нищо, че физическото лице е анонимно.
И това е само пример от последните дни. Миналата година доста се шумя около сделката за покупката на “Доверие” – фондът, в който се съхраняват парите за пенсии на близо 2 млн. души. Кандидатът “United Capital plc” е офшорно дружество, регистрирано във Великобритания. Впоследствие той се отказа от покупката.
Не се отказва обаче “Юлен” АД – концесионерът на ски-зона Банско. След дълги съдебни саги и протести на природозащитници все пак ще се узакони незаконното разширяване на ски-пистата и се дава зелена светлина за построяването на втори кабинков лифт. И то на територията на Национален парк. “Юлен” е офшорна собственост на „Маренго трейдинг лимитид“ от Кипър (42%) и „Т.А.К сървисис лимитид“ от Британски Вирджински острови (23%). Свързана с Цеко Минев, основен акционер на Първа инвестиционна банка и шеф на Българската федерация по ски. Друга негова “близка” фирма е “Витоша Ски” АД – притежавана от офшорката Еллора Мениджмънт Лимитед, регистрирана на Вирджинските острови. “Витоша Ски” стопанисва пистите в планината край София.
Това са няколко примера за офшорни дружества, които извършват стопанска дейност в България. Те са хиляди. И със сигурност законът на “успелия мъж” няма да ги спре. Защото няма за цел да ги спира. Приятелят му Цветан Василев – също. Защото печалбите им отиват по банкови сметки из различните острови, където се водят. Не допринасят за хазната. Аз и ти плащаме и техния дял.
Публикувано в брой 29 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: