Спомняте си как се създаде Министерството на инвестиционното проектиране с цел “координация и контрол при възлагането, изработването, съгласуването и одобряването на общи устройствени планове на общините, инвестиционни проекти, създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри, специализираните карти на плажовете и картите за устройствено планиране”, както и разпределянето на средствата от държавния бюджет за финансирането на първите две. Спомняте си как първоначално за министър беше назначен арх. Калин Тихолов, авторът на плана за застрояване на дюните в Несебър (скандала “Дюнигейт”) и на Общия устройствен план на Царево, предвиждащ унищожаването на Природен парк “Странджа” (повод за нестихващи протести). Спомняте си как след бурното обществено недоволство бе оттеглен. Спомняте си, че на негово място застъпи арх. Иван Данов – получавал неправомерно помощи за безработица във Франция в размер на близо 1850 евро на месец, макар за времето, в което са му изплащани да е бил в… България. Спомняте си, че въпреки недоволството остана на поста. Спомняте си, че от Бюджет 2014 г. това министерство получи 500 млн. лв. Спомняте си, че месеци наред се питахме работи ли то.
Е, заработи. За 11 дни успя да разпредели тези 500 млн. лв. Как успя да разгледа всички кандидатствали общински и ведомствени проекти, да ги оцени и да избере “отличниците”, никому не е ясно. Публичен списък с кандидатствалите няма. Така че дали те са най-заслужили, само можем да предполагаме.
От сайта на Министерство на финансите научаваме, че най-много получава любимият на Мая Манолова Кюстендил – над 7.5 млн. лв, като от тях 5 млн. са за “Акрополът на Пауталия” – крепост от времето на римляните, останалите 2,5 млн. лв. – за изграждане на Център за долекуване, продължително лечение и рехаилитация. Следва Харманли, където 5 проекта си поделят също 7 млн. лв. – главно за ремонт на пътища и на детски лагер и построяването на спортна площадка в центъра за бежанци там, което в крайна сметка отдавна трябваше да се случи.Най-много проекти ще реализира община Сатовча – цели 15. Сред тях са санирането на сградата на общинската администрация и изграждането на физкултурен салон в село Вълкосел. За протокола, населението му е около 2400 човека. А 1500-те души от село Крушари ще се радват на плувен басейн за 1.5 млн. лв. И още много подобни.
Всъщност прави впечатление, че голяма част от тези средства са именно за строителство на спортни съоръжения и площадки за сметка на републиканските пътища например. Вярно е, че на места такива проекти са належащи и закъснели – много градове и села не осигуряват достатъчно места, където да спортуват малки и големи. И че след “Арена Армеец” в София беше логично да се построи такава и в друг голям град – в случая, Бургас. Но в същото време ще осигурят ли тези обекти повишаване на заетостта, привличане на млади хора в съответното населено място и така желаният икономически растеж? Програмата все пак се казва “Растеж и устойчиво развитие на регионите”. И може би по-голямата част от нея следваше да бъде разпределена именно по проекти с по-голяма насоченост в тази област, а не за да покрива нечии неспазени обещания за ремонти и подобрения, потулвани нейде из дебрите на местните и парламнтарни избори.
Друг интересен момент, загатващ и за партийния елемент при подбора на кандидатите, е, че общините-победители най-често са крепости на управлящата коалиция БСП-ДПС. В споменатата Сатовча управлява ДПС. В село Черноочене, с 304 души население, но класирало се за 4 проекта за 6 млн. лв. – също. Харманли е под опеката на БСП, както и Гоце Делчев, Враца, Шумен и Разград, които също са сред печелившите. Това предизвика бурното недоволство на ГЕРБ, които се почувстваха пренебрегнати – от 86 общини, които “стопанисват”, финансирани са 29. Тук единствено можем да кажем, че по времето на тяхното управление им се случваше точно същото. Президентът Росен Плевнелиев не остана назад и разкритикува разпределението на средствата, като заяви, че приоритет е трябвало да бъде магистрала “Хемус”. При разпределянето на еврофондовете тя не се класира като приоритет.
Недоволни винаги ще има. 500 млн. лв. са крайно недостатъчни, за да задоволят потребностите на всички общини. Но в никакъв случай не са и малко при това състояние на бюджета. Затова проблемът е и дали ще отиде всеки един лев от тях по предназначение. Всички сме наясно как у нас се печелят обществени поръчки. Как строителството, особено на спортни обекти, е машина за забогатяване – уж струва толкова, изписва се три пъти повече, накрая се оказва, че парите ги няма. Такава е ситуацията и при ремонтите на пътищата. Въпросите кой и как ще контролира разходването на средствата и етапите на трансформирането на проекта от нахвърлян на хартия в завършен такъв висят, без за момента да имаме категорични отговори. Така и не са предвидени към момента евентуални санкции или връщане на средства при неусвояването им. Не сме сигурни и чия ще е отговорността при провал – на кмета на общината, на областната управа или на министерството. И как ще се установи наличието на такъв – при текущ контрол или някога след месеци, години или дори в неясното бъдеще. А в това въпросно бъдеще ще има ли някой, който да даде отчет правилно ли се разпределиха средствата, какво последва, какви са резултатите – има ли подобрение в съответния регион или не?
Въпроси. Всяко едно действие на сегашното управление ни кара да задаваме такива. Отговори нямаме, в повечето случаи сами си ги намираме и те не са никак красиви. Ако имаше повече прозрачност, ако не се действаше на парче, от днес за вчера, може би ситуацията щеше да е различна. Само че виждаме поредното бързане – за 11 дни правителството успя да оцени 300 проекта. Незнайно как, явно ни управляват гении. Не казва и как ще оцени изпълнението им. Сега всичко е в ръцете на местната администрация, която трябва да намери изпълнители – историята на търговете в последните години показва, че такива обикновено са ограничен кръг близки и приятели и са ясни предварително.
Когато е налице кабинет с 80% недоверие сред гражданите, всяко негово действие се приема остро и с дълбоко съмнение. Когато този кабинет взима решения без обосновка, не го чака нищо друго, освен още по-висок процент на неодобрение. И оставка.
Публикувано в брой 27 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: