Следва и евролистата на проекта на Светльо Витков – ПП „Глас Народен“. Отново поместваме само първите 4-ма кандидати.
1. Христо Лафчиев – противно на повечето еврокандидати, от „Глас народен“ решават да не залагат на познати лица в челото на листата си. Кандидатурите минават за изцяло граждански – избираха ги по интернет, впоследствие ги подлагаха на детектор на лъжата и на други хиподилски тестове за праведност и чистота на душата. Така че да – не са с политическо минало, и да – буквално са събирани от кол и въже. Крайният резултат обаче е, общо взето, приятен и интересен. Основният източник на информация за кандидатите са едноминутните им видеопрезентации на официалния сайт на партията, където на фона на някаква вбесяващо досадна акустична китарка всеки от тях се представя лично. Водачът Христо Лафчиев е може би единственото малко по-познато лице и досегашен член на партията. Той е ядрен физик от БАН. На 45 години. Завършил е СУ и Университета в Бордо. Беше в листата и за парламентарните избори миналата година. През 2007 г. беше сред водачите на протеста на младите учени, които търкаляха тикви по жълтите павета. Няколко години по-късно беше и сред хората, обявили се против закриването на БАН и поискали оставката на тогавашния министър на образованието – Сергей Игнатов.
2. Александър Алеков – голям сътвор е това момче. Трябва да му видите презентацията. Но е от Враца – обяснимо е. Алеков е на 27 г., завършил Политически комуникации и Международни комуникации в Лондон. Завърнал се в България преди няколко години – съдейки по видеото, явно доста съжалява. Изглежда като много по-гражданска кандидатура от тези на някои други партии.
3. Христо Бантутов – на 23 г. Да, наистина е на толкова. Просто годините не му личат (вгледайте се внимателно в снимката). Вторият Христо в листата е бакалавър по Публична администрация, работи в банка. Софиянец. Друга информация за него – положителна или отрицателна – засега няма.
4. Христина Шопова – след двамата Христовци е време и за една Христина. Тя също е интересна кандидатура – на 31 г. (да бе, наистина е на толкова – и на нея не ѝ личат), родом от София, живее в Белгия. Пореден филолог в евролистите – със специалност Конферентни преводи. В момента работи като устен преводач за различни европейски институции. Освен дебелашки хумор, за момента нямаме нищо срещу нея.
Партия „Глас Народен“ в политиката е нещо като група Хиподил в музиката – странна, нестандартна, провокативна и излъчваща една много специфична, радваща и неподправена простотия. Поне за момента няма признаци да е нечия креатура, създадена с цел разпиляване на вота. И те, подобно на „Зелените“, бяха доста предпазливи с политическите контакти в последната година и, общо взето, успяха да се изолират както от властта, така и от протестите. За реална алтернатива на статуквото от тяхна страна обаче също не може да се говори и пак, подобно на „Зелените“, тепърва ще трябва да убеждават доста народ да ги вземе насериозно. Да гласуваш за човек, написал серенада за болката в областта на седалището си, от някои може да се приема за протест срещу статуквото, но за други си е откровено пропиляване на гласа. Партийната субсидия, която успяха да вземат на последните избори пък, май им донесе повече негативи, отколкото позитиви. Ако все пак се окажат гражданска партия – нищо по-хубаво от това.
Публикувано в брой 38 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: