(публикуваме текста от блога на автора – idvassilev.blogspot.com със съкращения. Заглавието е на редакцията)
По време на пресконференцията с медиите, издържана в добрите традиции на президента Путин и премиера Медведев, господин Орешарски изрази становище, че България ще бъде сред страните в ЕС, които ще пострадат най-много при провокиран от санкции срив в търговско-икономическите отношения между Русия и ЕС. Няма съмнение, че ще пострадаме, вероятно значително, но внушенията, че ще сме сред най-тежко пострадалите и че последствията са еднозначни и негативни, са далеч от реалността.
Имаме изключително дебалансираната структура на двустранните търговско-икономически отношения – с устойчиво нарастващ външнотърговски дефицит. В момента се задържа на нива над 6 милиарда долара, което е видно както от българската, така и от руската външнотърговска статистика.
Тъй като балансът е силно в полза на Русия и отсъстват високотехнологични стоки руски внос, който да е част от верига на стойността в индустрията на България, то е логично да предлположим, че щетите от възможни търговски санкции на ЕС едва ли ще бъдат толкова значителни за нас. Санкциите може да провокират дълго отлагани действия по диверсификация на традиционни монополни зависимости, наследени от Съветския съюз.
Оценката за потенциални щети зависи и от обхвата и характера на санкциите, както и от котата на оценка на последствията. През призмата на компаниите и политическите кръгове, традиционно свързани с руската енергетиката – ядрената, вноса на природен газ и реализация на руски проекти като Южен поток – със сигурност санкциите ще доведат до преки щети, поне в краткосрочен план.
Подобен данък стратегическа „недалновидност“ не е новост за нас – България трябваше да затвори преждевременно блокове 1 до 4 в АЕЦ „Козлодуй“ – като нетната щета се оценява на над 9 милиарда евро – именно поради направен погрешен от стратегическа гледна точка избор на руска ядрена технология. Именно тя стана разменна монета в глобална конкуренция извън наш контрол и възможност за въздействие.
Компанията на основния привърженик на АЕЦ „Белене“ – Риск инжинеринг – например е ангажирана в проекта за нови блокове 7 и 8. на АЕЦ „Козлодуй“. Що се отнася до проекта Южен поток – основните печеливши от разпределението на близо 4 милиарда евро от проектния бюджет остават за компании извън България. Дори и ако не се реализира Южен поток, българските компании могат да реализират значително по-големи като обеми и добавена стойност проекти, свързани с диверсификацията на енергийната зависимост от Русия. Тук мултипликаторът на диверсфикацията измерва в пъти по-големи ползи, отколкото при текущия внос на енергоресурси от Русия.
Провокирани от украинската криза ЕС санкции и последващи я затруднения в българския износ за Русия не могат да поставят икономиката ни на значително изпитание, защото дялът на Русия в общия ни износ е пренебрежително малък – под 3%.
Нека сега отделим място и на спрягания за сигурен негативен ефект върху туристическия поток и свързания инвестиционен поток от Русия към България. И тук картината далеч не е безспорна, нито необратимо и безусловно отрицателна за България.
Най-слабата утеха тук са възможностите за заместващи или алтернативните туристически потоци от други дестинации при загуба на руски туристи. Последствията от санкции на ЕС могат да се окажат в различна от указаната от премиера посока. Защо?
Първо, евентуални санкции няма да таргетират нито ограничат правата на обикновените руски граждани да пътува зад граница. Като правило, санкциите са прецизни и насочени към конкретни хора с влияние, отговорни за формиране и провеждане на агресивната политика на Русия – тъй наречените „политически и икономически олигарси“. Не трябва да остава никакво място за съмнение – подобни хора не идват нито често, нито основно в България. Те не си държат парите в наши банки, нито разполагат с портфейли от финансови инвестиции и активи у нас, сравними с тези, които държат в „стара Европа“.
Второ, пряко следствие от конфронтационния курс на Кремъл е масовото бягство на капитали от Русия – при това не само на големите компании, но и инвестиции от спестявания на руската средна класа. Само през януари т.г., преди последното изостряне на отношенията около Крим, повече от 20 милиарда долара са напуснали панически Русия. Това предполага, че заедно с новото изостряне на кризата в отношенията между Русия и ЕС изтичането на финансов ресурс от Русия ще продължи с нарастващи темпове, като се очаква да надмине 100 милиарда долара в края на годината.
Трето, няма никакви изгледи напрежението около Украйна да се разреди до летния туристически сезон, което повишава несигурността на почивките по руското и украинското черноморско крайбрежение. Това поставя курортите ни отново в ситуация на потенциална изгода и по никакъв начин не обвързва евентуални санкции със загуба на туристически поток.
Четвърто, поради очаквания спад на жизненото равнище и обезценяването на рублата в Русия ще се засили търсенето на „инвестиционни“ туристически дестинации в относително нескъпи пазари като България – достъпни „острови на сигурност“. Това е логична хипотеза и възможност, от която можем да се възползваме в режим на санкции.
Пето, България се придържа към мейнстрийма в общоевропейската политика към Русия, поради което е малко вероятно да бъде таргетирана със специфични за страната ответни санкции. Произволните или „политически“ санкции срещу българския износ към Русия изобщо не са новост за нас. Тази „тояга“ в момента се размахва срещу Украйна и други неудобни страни, което е причината редица български компании, поради свой горчив опит, да решат да не навлизат на руския пазар, защото е изключително несигурен, непредсказуем и с неуправляем политически риск.
Да се спрем и на „щетите“ върху вноса на руски енергосуровини. Това също, предполагам, „тежи“ в оценката на премиера, че България ще бъде сред най-силно засегнатите от европейски санкции.
Първо, санкциите не могат да засегнат, поне в непосредствена перспектива, вноса на суров нефт от Русия, защото ЕС и глобалните пазари нямат интерес от ограничаване на руския износ на суров петрол – т.е. руския петрол едва ли ще бъде включен в ранни санкции. Руското правителство се крепи върху приходите от този износ и би било самоубийствено да си наложи самоограничения в рамките на ответни санкции.
Второ, пазарът на суров нефт е глобален. Количествата, които България внася – около 5 милиона тона годишно – не са такива, че да не могат да бъдат заместени, дори в абстрактния и невъзможен на този етап сценарий за санкции срещу износа през Новоросийск. Преди това да се случи, кризата в Украйна ще бъде разрешена.
Що се отнася до зависимостта ни от износа на природен газ и щетите, които бихме могли да инкасираме от санкции срещу Русия и най-вече от спиране на доставките през Украйна, то и тук еднозначният прочит на последствията като задължително негативни е най-малко спорен и прибързан.
Първо, отговорността за тази устойчива уязвимост е на българските правителства, тук санкциите не могат да бъдат първопричина. През последните пет години не беше направено нищо за реална диверсификация – нито като източници, още по-малко като трасета. Тези потенциални „щети“ трябва да бъдат отнесени към сметката на конкретни български политици, институции и компании.
Второ, България има възможност, дори в късия хоризонт на следващия отоплителен сезон, да реализира поредица от мерки – нискобюджетни и относително лесни за реализация, – които могат да затворят темата за зависимостта и последствията от спиране на вноса на руски природен газ. Въпрос е на желание, неголеми ресурси и посветеност. И тук, както при петрола, но в по-слаба степен, съществува асиметрична зависимост, поради която е малко вероятно Кремъл да бъде активната страна при евентуално спирането на газовите доставки за Европа, без да се изключва силова игра срещу Украйна. Киев няма интерес от спиране на приходите от транзита.
Трето, основните причини за „пленяването“ на българския газов пазар от Газпром и за отсъствието на диверсификация и на конкуренция се крият в системната и устойчива зависимост на влиятелни кръгове и компании у нас, което представлява непосредствена заплаха за националната сигурност, за възможността да участваме и да реализираме права и отговорности в рамките на членството си в ЕС и НАТО, в това число и при решения за налагане на санкции. Тези наши среди правят всичко възможно да препятстват на всяка цена конкуренция на българския енергиен пазар – от алтернативен внос през алтернативна инфраструктура и от алтернативни доставчици, в това число и от местен добив на природен газ и нефт.
Кризата в Украйна и разширяването на периметъра на санкции на ЕС срещу Русия освен умерен риск дава и значителен шанс за терапия на кървящи „язви“ в системата на българската икономическа, финансова, търговска и като цяло национална сигурност. Това, което не бяхме в състояние да реализираме при нормален ход на събитията, можем да направим в екстремната ситуация на криза и санкции.
Ето защо вместо българското правителство да си внушава и да се самостресира от собствените си възприятия за потенциалните рискове и щети от украинската криза, като се тревожи, че ще пострадаме най-много, трябва да анализира и реализира възможностите за печалба от ситуацията чрез ефективно управление на рисковете и превръщането им в ползи.
Кризите винаги са били време на изключителни възможност.
Публикувано в брой 31 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: