В доста гореща тема се превърна гласуването на актуализацията на бюджета последните дни. На всички ни беше ясно, че е неизбежна, имайки предвид колко завишени и на практика несъбираеми приходи бяха заложили предишните управляващи.
Тази тема коментирахме още миналата година – http://vestnikprotest.com/analizi/ikonomika/byudjet-2014/. Очаквано, бурно недоволство из социалните мрежи предизвика поредният дълг, който ще емитира Министерството на финансите в размер на 4,5 млрд. лв., и дефицитът, с който се очаква да завършим годината. За пореден път се заговори за фалит на държавата, заеми, които ще плащат и внуците ни, апокалипсис едва ли не. Ще се опитаме да внесем малко яснота.
Първо, да уточним що е то дефицит и свръхдефицит. С думи прости, дефицит е налице, когато разходите, заложени в бюджета, превишават приходите, какъвто случай явно ще има тази година. Когато това се случи, е необходимо да се търсят средства за покриването на разликата и това най-често се случва именно с емитирането на държавни ценни книжа или, иначе казано, заем. В личните ни бюджети не е по-различно – не ни стигат парите, ако нямаме някой лев настрана, прибягваме до помощ от банката. Свръхдефицитът, за който се говори, означава, че дефицитът е повече от 3%. Това е заложено от Европейския съюз още в далечната 1992 г., когато се сключва договорът в Маастрихт. Ние в момента сме в такъв – по различни данни между 3,5 и 3,9%. За такива като нас ЕС си има механизъм и той се нарича „процедура по свръхдефицит“. Дишайте спокойно, почти няма страна в съюза, която да не е попадала в нея, което е и причина да се води дискусия на европейско ниво не са ли прекалено строги мерките и не е ли време малко да се „разхлаби коланът“. А и тя не се стартира в мига, в който надскочим 3-те процента – първо ще имаме време да запретнем ръкави, да преструктурираме разходи, да помислим как да повишим приходите, току-виж и най-сетне се сетим някоя реформа да измислим и приложим. Европейската комисия ще даде препоръка и види ли, че се справяме и работим, няма да стигаме до следващата стъпка, която обикновено води и до глоби, спиране на еврофондове и куп други забави. Основна цел на новото правителство при съставянето на бюджета за 2015 г. трябва да бъде именно овладяването на недостига и вкарването му в разумни граници. Сега Симеон Дянков сякаш е малко по-малко мразен заради финансовата дисциплина, на която държеше, докато беше министър на финансите.
По въпроса за дълга пак през 1992 г. в Маастрихт се приема таван и той е 60% от Брутния вътрешен продукт /БВП/ на страната членка. У нас БВП през миналата година е бил около 80 млрд. лв. 60% от тази сума е 48 млрд. лв. Преди сегашната актуализация процентът на дълга ни е около 22%, което е далеч от критичното. С новия заем в размер на 4,5 млрд. лв. сумата му ще достигне по различни изчисления около 22 млрд. лв или около 28%. Продължаваме да сме една от страните – членки на ЕС, с най-ниско съотношение между дълг и БВП – при Гърция, Италия и Португалия той е над 130%, сочената за пример Германия е с около 80%, братята румънци с около 35%, единствено Естония и Люксембург са зад нас. Да, факт е, че и бъдещите поколения се обременяват, но колко ще се плаща зависи най-вече от това как ще се пласират самите държавни ценни книжа на външния и вътрешния пазар – каква доходност и съответно лихва ще има. Затова и те не се пускат накуп – финансовото министерство следи пазара, изчаква момент и действа. В интерес на истината до началото на годината лихвите не бяха особено високи, но вследствие на влошената политическа обстановка и случая КТБ те нараснаха, което означава, че ние, данъкоплатците, и ще плащаме повече. Покачването на лихвите обаче говори и за друго – инвеститорите нямат доверие, че средата ще се подобри в краткосрочен план. А това означава, че има риск тази тенденция да се запази и в дългосрочен и да ни бръкне в джоба и под формата на по-високи лихви по банковите кредити. Картината далеч не е апокалиптична, но в никакъв случай не е оптимистична.
Проблемът обаче не е толкова в поемането на нови заеми, а в това за какво се разходват те. Всички ни интересува къде ще отиде поредната порция в размер на „скромните“ 4,5 млрд. лева дълг. Уточняваме, че на този етап актуализацията на бюджета е приета на първо четене и нищо не е окончателно. Та, да теглим чертата:
- Дупката в бюджета за тази година е над 1,062 млрд., та за покриването ѝ слагаме толкова. Здравната каса, колкото и да се моли, получи само 100 млн. лв. допълнително. Министерство на вътрешните работи получава още 125 млн. лв., Министерство на здравеопазването – 24 млн. лв., Министерство на земеделието и горите ще сложи в касичката си още 16 млн. лв., Държавен фонд „Земеделие“ – 70 млн. лв., Лиляна Павлова и нейното регионално министерство също 16 млн. лв., правосъдното – скромните 5 млн. лв., Висшият съдебен съвет ще се зарадва на 10 млн. лв., а Министертство на външните работи – на 3 млн. лв. Никак не сме очаровани, когато се сложи и определена сума в графата „общи“ едва ли не – в случая едни 77 млн. лв. отиват за плащания по европроекти и така популярното „други“ и тук не е лошо да има малко конкретика, дано я видим. Още разходи ще прибавим – бащицата Борисов обеща коледни добавки, а и не се знае какво ще измисли до Нова година. Та минимум дотук калкулирахме 1,500 млрд. лв.
- #нямадаплатим си стана #плащамеситанипукатушите. Близката до всяка власт в последните години Корпоративна търговска банка поглъща още 2 млрд. лв. Те ще бъдат заети на Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/, тъй като сумата в него не е достатъчна за изплащането на депозитите до 196 000 лв. в банката, а вече има определена дата, от която изплащането им да стартира. Това е 4-ти декември тази година. Не може да не се спомене, че изненадващо ФГВБ се оказа и с нов шеф – не кой да е, а Радослав Миленков, изпълнителен директор на Общинска банка. Едва ли случайно заема поста – все пак в тази финансова институция се подвизава не кой да е, а настоящият финансов министър Владислав Горанов. Още по-интересно – Миленков е и доста верен и стабилен кадър на Първа инвестиционна банка – повече от 8 години работи там, като дори е бил член на Управителния съвет. Защо споменаваме всичко това? Вижте следващото тире.
- Най-притеснителната точка от актуализацията – 1 млрд. лв., отива в ПИБ. Или новата КТБ. След кризата с банката на Василев пред ПИБ също се извиха опашки от хора, теглещи средствата си. Тогава великодушно ѝ се предоставиха 1,2 млрд. лева подкрепа, за да не бъде застрашена банковата система. Цеко Минев и компания вече половин година очевидно не успяват да върнат помощта. Държавата обаче няма проблем с това, ще налее пари там. Тоест, #ниещеплатим. Сега изненадани ли сте от новия управител на ФГБВ?
Та не дългът и дефицитът са ни драмата на нас. А че от 4,5 млрд. лв. 3 отиват в касичката на Цеко Минев – новия Цветан Василев, и Делян Пеевски – стария Делян Пеевски. За пореден път от данъците ни се захранва мафията. Подхвърлените 50 млн. лв. за коледни добавки на пенсионерите на фона на 3 млрд. лв. спонсорство за олигархията са не просто прах в очите, но и поредно изплюване в лицето на българските граждани. Недоволството им е съвсем основателно и за никого няма да е изненада, ако това бързо стопи крехкия кредит на доверие на новото правителство и скоро отново видим Парламента, опасан със заграждения.
Коментирайте чрез: