Робин Худ е митологичен герой в английската литература. Предполага се, че е живял през 12-13 век в Шерудската гора. Разбойник, ограбвал богатите, за да помага на бедните. Един положителен образ от Средновековието, символ на борбата за справедливост и равенство и днес.
В последните години сме свидетели как държавата се опитва да си изгради един фалшив образ на Робин Худ – да взема от богатите, за да помага на бедните. Иначе казано – да си купува електорат за сметка на хората, които реално я издържат. 1,5 млн. българи хранят останалите 5 млн. – учащи, пенсионери, държавна администрация, безработни. Тези 1,5 млн. биват облагани с какви ли не нови данъци, стават жертва на нестихващ поток от лобистки закони, които още повече им бъркат в джоба и които ограничават правото им да изкарват парите си с честен труд.
Правителството на Пламен Орешарски, чиято оставка се иска пети месец, не дава индикации, че има намерение да сложи край на този сценарий. Точно обратното – замразява възрастта за пенсиониране, увеличава пенсии, минимална работна заплата и максимален осигурителен доход, пренебрегвайки недоволството на бизнеса. На същия този бизнес, който реално създава БВП /Брутния вътрешен продукт/ на страната.
Кабинетът гръмко обеща Коледни добавки за пенсионерите. Впоследствие се оказа, че такива ще получат само тези от тях, чиято пенсия е под прага на бедност – 251 лв. В тази категория попадат около 1 млн. възрастни хора. Или иначе казано – за да се осъществи това намерение, са необходими около 50 млн. лв., неясно от къде акумулирани. Първоначално имаше разчети, че необходимата сума ще е около 12 млн. лв. и тя ще бъде за сметка на бюджета на Парламента.
И още: замразява се възрастта за пенсиониране през следващата година. Това обаче ще доведе до нов дефицит в НОИ, който и сега е със солидни задължения. Това действие води до намаляване на приходите от осигуровки и до увеличаване на разходите за пенсии. Ще се появят нови 15 000 пенсионери, а необходимите допълнителни средства са в размер на около 45 млн. лв. само за 2014 година.
Правителството великодушно е записало в бюджета за следващата година и увеличение на пенсиите с 3% от 1 юли, което ще коства около 120 млн. лв. Но колко са три процента? За хората с ниски пенсии това са около 5 лв. За тези с високи – около 30 лв. Важно е да се отбележи, че от догодина се увеличава и максималният осигурителен доход – от 2200 на 2400 лв., което означава, че максималният размер на пенсията става 840 лв. вместо досегашните 770 лв.
Увеличаването на максималния осигурителен доход ще засегне главно хората със свободни професии – лекари, адвокати, IT специалисти – с други думи, голяма част от т.нар. средна класа, която и без това внася достатъчно пари в бюджета. За сравнение, през 2012 година приходите от данък печалба от фирми са в размер на 1,478 млрд. лв. Приходите от данък върху доходите на физически лица са 2,297 млрд. лв.
От 2014 г. минималната работна заплата, а с нея и майчинството за отглеждане на дете от 1- до 2-годишна възраст, скача на 340 лв. На пръв поглед звучи чудесно, но защо бизнесът не е съгласен? До какво може да доведе този „жест“ от страна на правителството?
На първо място, до загуба на работни места. Увеличението на цената на труда води до повишаване на стойността на стоки, услуги и продукция. Това води до повишаване на цената им и, съответно, до намаляване на търсенето им. Тоест, когато разходите за заплати скочат с 10%, логично е и цената на даден продукт да нарасне с толкова. А едно свито търсене води до намалено производство, първите потърпевши от които са именно работниците. Има и друг вариант, който също не е особено оптимистичен – наемането на хора на 4-часов работен ден или без трудов договор, което от своя страна стимулира укриване на данъци и засилване на сивата икономика.
За всяка професия обаче минималният осигурителен праг (това е минималната сума, върху която се внасят осигуровки и която получава лицето) е различен. Той се определя в зависимост от дейността на съответната фирма – за заетите в търговията е един, за тези в промишлеността е друг. В бюджет ’2014 е заложено повишаването му с 2,6%, което ще доведе до ефектите, до които води и повишаването на минималната работна заплата (МРЗ), защото за отделни отрасли той всъщност е равен на МРЗ.
Целият този спектакъл доказва колко отчаяно се бори правителството да си спечели гласоподаватели – защото очевидно избори ще има скоро. С тези мерки се цели спечелването на симпатиите на уязвимите социални групи, защото те няма качествено да подобрят живота им. Бизнесът пък е ощетен и то осезаемо. Защото бюджетът може да се попълни не само с измислянето на нови и нови данъци, които да продължават да взимат от работещите, за да има за останалите (като предложението за данък „Достойни старини“ например). Пари за „бедните“ държавата може да намери, като на тези работещи създаде конкурентна среда, ограничавайки монополите и облекчавайки условията им за достъп до публични проекти. По този начин ще ги стимулира да създават БВП, да реализират печалба, да наемат персонал и съответно да плащат данъци и осигуровки, от които печели цялата икономика на страната. Нужно е да започне най-накрая обещаваната толкова години борба с корупцията – да се повиши събираемостта на приходите и да се предприемат стъпки в посока намаляване на дела на сивата икономика. А конкретни мерки в тази посока липсват.
Публикувано в брой 16 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: