В един предишен брой говорихме за парите за здравеопазване и обърнахме внимание, че най-големият и некоректен платец е именно нашата мила държава – тя осигурява над 4 млн. души – деца, пенсионери, студенти редовно обучение, докторанти и държавните служители. Процентът за здравна вноска, който плаща обаче, е наполовина на този, на база на който се изчислява нашата и вашата сума. За нас е 8%, за споменатите групи – 4%. Миналата седмица министърът на здравеопазването Таня Андреева предложи именно последните сами да си ги плащат, а малко след нея от Българския лекарски съюз съобщиха, че са внесли иск в Комисията за защита от дискриминация точно заради това, че за изброените по-горе се внасят по-малко средства, като посочва, че това е една от основните причини НЗОК да е все на червено. „Считаме, че по този начин държавата дискриминира посочените лица по редица от изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗ Дискр. категории на дискриминационното отношение към индивида, като предпоставя занижено здравно обслужване, компенсирано единствено и за сметка на изпълнителите на здравна помощ. Тази политика на държавата предполага натрупването на сериозен дефицит в системата на здравното осигуряване и рефлектира върху качеството на здравната помощ“, казват от организацията. Те обявиха, че ако до 15-ти май държавата не намери решение за компенсация на достигащата 250 млн. лв. дупка, ще излязат на протест.
С протест заплашиха и служителите в администрацията, които се оплакаха, че това ще доведе до намаляне на възнагражденията им. Всъщност имаше предложение те сами да се осигуряват и по времето на управлението на ГЕРБ от тогавашния министър на финансите Симеон Дянков, но то не успя да се утвърди.
Какво си представяте, когато чуете израза „държавен служител“? Навъсени, сърдити на всички и всичко лелка или чичко, които вечно крещят, че нещо в документите ви не е в ред, че сте дошли в момент извън приемното време; че не сте за тяхното гише, а за друго; че нищо не знаят, да сте попитали еди кого си; че сте закъснели, че нещо несте разбрали или сте пропуснали, че нещо сте объркали… И ги оправдаваме, защото ни е жал, че по цял ден се занимват с идиоти, а накрая на месеца получават жълти стотинки. Или напротив, шеф на комисия или звено, скъпо облечен, със скъп часовник, кола, дом, завиден стандарт на живот. Тогава цъкате и си викате: „Друго си е държавната работа“.
Колко „бедни“ са всъщност държавните служители и какво ни струват те (освен време и нерви, когато си имаме работа с тях)? Минималната работна заплата за заетите в държавния сектор е колкото и за нас – 340 лв. Тази сума е минимум обаче за ниво изпълнители. За експертите тя започва от 360 лв, а за различните ръководители достига 1000 лв. Максимумът, който могат да получават, също варира – от 1100 до 4000 лв. Ниво „изпълнители“ няма изискване нито за минимална степен на образование, нито за стаж. Както името подсказва, тук попадат различните изпълнители на по-нисше ниво (чистачи например). Следва ниво „специалисти“ – многообразие от младши и старши счетоводители и митнически специалисти. Тук възнагражденията варират от 340 до 1600 лв., като обикновено дори не се изисква висше образование. Минаваме на следващото стъпало – експертите. Такива са така любимите ни „инспектори по приходите“ (данъчните, по-просто казано) и още различни инспектори, одитори, юрисконсулти, инженери, сътрудници и други в министерствата и местните администрации – в зависимост от степента им на експерти зависят и условията, на които трябва да отговарят, но висшето образование вече е задължително. Съответно и сумата, срещу която се разписват, е по-висока. Естествено, на най-пълен портефейл се радват всички с думата „ръководител“, „началник“ или „директор“ в длъжностната си характеристика. В тази категория попадат и заместниците им, главни секретари на учреждения и ведомства и завеждащи отделни дирекции. Тук обикновено изискванията са в пъти по-завишени – магистърска степен, стаж в системата, ранг и така нататък.
Осигуровките на заетите с държавни дела служители се поемат изцяло от бюджета на съответното министерство/комисия/кметство или, иначе казано, от нас, работещите в частния сектор. Например, ако месечната вноска за фондове „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“ и „Безработица“ е сто лева, то при заетите в частния сектор тя ще се раздели между него и работодателя му в съотношение 60% на 40% – 60 лв. ще плати шефът, 40 лв. ще ви се удържат от заплатата. На един държавен служител нищо не се удържа – 100-те лв. се плащат изцяло от съответната администрация.
С това разходите около държавните служители не спират – те получават средства и за облекло, ползват различни социални пакети (карти за градски транспорт, почивки на станции), гориво и телефони, ако работата им го изисква, и още какво ли не. Премиите са съществена част от възнагражденията, които получават – обикновено половин, а понякога и двойна или тройна заплата на тримесечие. Има и други допълнителни плащания – най-често за постигането на определени резултати в работата, да не говорим за 13-та и 14-та заплата. От началото на кризата повечето от нас не са си и мечтали за такава, но в държавния сектор рядко остават без нея. Обезщетенията, които им се полагат, не са по-различни от тези, които получават и останалите работещи – болнични, майчинства, трудова злополука, неизползвани отпуски при напускане и други подобни. Именно неизползваните отпуски бяха солиден източник на приходи – преди да се въведе ограничението за прехвърляне към следващата година на не повече от 10 от полагащите се годишно 20 дни (при определени случаи и повече), често се случваше някои държавни служители да решат да сменят работното място или да минат в пенсия, и в резултат да получат хиляди левове обезщетения за това, че не са ползвали полагаемия им се отдих с години. Ясно е, че почти няма човек, на когото да не му се е налагало по различни причини да прекрати изпълнението на служебните си задължения поне за седмица. Но когато тези отсъствия не са документирани по надлежния ред, с молба за отпуск и заповед за разрешаването ѝ, те генерират парадокси като този с някогашния директор на Националния осигурителен институт Йордан Христосков, получил 47 000 лева за неизползвани 228 дни.
Ако сте се размечтали вече за пост в държавната администрация и трескаво ровите из сайтовете и преглеждате различните обяви за конкурси, откажете се. Освен ако нямате познат нейде из структурите. Обявените конкурси обикновено са предрешени и представляват най-обикновена имитация на прозрачност и справедлив избор, подобно на назначаването на хора за всички значими постове у нас (като шеф на ДАНС например). Малцината, пробили системата без връзки, са принудени или да сервилничат на силните на деня, или да заемат години наред една и съща щатна позиция и въпреки положените усилия и извършената работа, да останат без никакъв шанс за напредък или развитие. А за допълнителните доходи, които получават за да „си затварят очите“ и да свършат по-бързо работата, за която всъщност им се плаща, ще говорим в друг брой. За финал – държавните служители, които издържаме, са близо 130 000. Сами сметнете колко ни струват и струват ли си всъщност.
Публикувано в брой 35 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: