Михаил Димов е диджей, промоутър, визионер, артист-експериментатор, който свободно се движи в пространството между музиката, изобразителното изкуство, литературата, дизайна и изкуствата на бъдещето. Активно участва в протестите.
1. С какво започна протестът за теб?
С излизане от красивия вътрешен свят, в който живеех… Всъщност този свят сега е още по-красив – разшири се и обгърна стотици нови за мен човешки същества – приятели, които срещнах и продължавам да срещам от началото на Протеста до днес.
2. Какво постигна и какво не успя да постигне протестът?
Протестът не успя да постигне това, което всички ние дълбоко копнеем, но ни доближи до неговото осъзнаване…
3. Призоваваш постоянно за единение. Какво наричаш единение? Как виждаш то да се случи?
Именно ЕДИНението е нашият най-дълбок копнеж. ЕДИНението е ключът към Живота с главна буква! Живот на сътворци, творящи отвъд страха и илюзията за разделение. За да заживеем в ЕДИНение, то първо трябва да стане мислимо… Налага се да се опитаме да си представим свят, в който невидима връзка на Доверие и Добронамереност ни свързва с всичко съществуващо и никой и никога не те застрашава. Изглежда трудно, но самият факт, че в момента говорим за това, е истинско чудо. Крачка напред. Прилича на прохождане на малко дете – първите стъпки са толкова неуверени и все пак… нямам думи за това.
4. На протеста винаги си с колело. Смяташ ли, че държавата трябва повече да работи в посока развитите на този вид транспорт? Какви са неговите предимства пред автомобилите и градския транспорт?
Нещата се развиват положително, но все още доста бавно. Има една организация в България, името на която като че ли изчерпва въпроса с една дума – ВЕЛОЕВОЛЮЦИЯ. Автомобилите замърсяват въздуха, който дишаме, автомобилите спират естествения ход на хората, които се налага да ги изчакват с минути, дишайки отровните им изпарения, или да се завират в тунели под улиците; заради нашествието на автомобилите градът се осея с прегради и парапети и родителите живеят в постоянен страх за живота на децата си. Мечтая за една зелена, богата София без автомобили. С много дървета и много птици… София ’2030 – Градът на мъдростта!
5. Чувстваш ли се достоен гражданин на България?
Чувствам се достоен гражданин на Вселената. А България ми е на сърцето. Розовата долина пък е сърцето на България. Там са родени моята майка и моята баба… и, мисля си, че може би истинското Сърце на Вселената представлява „една българска роза“, която цъфва в центъра на Розовата долина в края на май… какъв аромат!
6. Ще преживее ли България ново Възраждане?
Неминуемо! България ще пребъде! Изискват го паметта на предците ни и културните съкровища, които сме наследили от тях и които (много е важно) дължим на хората от целия свят. Изискват го преди всичко сегашните и бъдещите (все още неродени) деца на България. Изправени пред тази отговорност, иде време да си подадем ръка ВСИЧКИ, без изключение, да си простим, да издигнем един ОБЩ паметник на жертвите на братоубийствените войни през 20 век, да престанем да се страхуваме един от друг и от света, да си кажем най-накрая един на друг от сърце „Браво!“, да се потупаме по рамото и да започнем да творим ЗАЕДНО Новата България – една страна „за чудо и приказ“!
7. След оставката какво следва?
Обща работа за Новото българско възраждане! То вече e започнало, но е нужно да се ускори. Необходимо е да се намалят нивата на страха, да започнем да изграждаме взаимно Доверие, да се научим да общуваме по нов начин, като разглеждаме всеки спорен въпрос от няколко гледни точки едновременно, а не само от своята лична и тази на нашето близко обкръжение, да напредваме с аргументи и идеи, а не веднага да преминаваме към обиди, квалификации и лепене на етикети. Нужно е обикновените хора да се почустват по-богати, по-спокойни, да си поемат дъх. Да им се върне Времето да се занимават с любимите си неща. Имаме нужда също така да се огледаме в очите на другите народи и да осъзнаем колко сме нужни и важни за Цялото. Идва време гениалността на Българите да се материализира в смайващи творения. Сега на преден план излиза образованието. То е човекостроителството, от което се роди бъдещата България. В момента в тази посока нещата са доста „изпуснати“ и има нужда от сформирането на едно Образователно опълчение, в което цветът на нацията да се срещне очи в очи с бъдещето на нацията – с децата на България. Всичко това няма да стане наведнъж, а постепенно. Стъпка по стъпка. Нека Силата да бъде с нас и да помним 24 часа, 365 дена в годината, че само в ЕДИНението е Силата. Благодаря ви!
Публикувано в брой 30 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: