Миналата седмица Националната електрическа компания (НЕК) поиска цената за услугата „обществена доставка“ от 1 юли тази година да бъде увеличена почти три пъти – от 1,32 лв за мегаватчас на 3,31 лв. Това далеч не означава токът да поскъпне три пъти, отдъхнете си. На сметките ви би се отразило с около 2-3%. Освен НЕК, и трите електроразпределителни дружества („Чез“, „ЕВН“ и „Енерго Про“) пожелаха увеличение на цената му. Защото не от вчера алармират, че сегашната, изкуствено занижена, не им позволява да подобряват и развиват и мрежите и обслужването на клиентите.
Спомняте си масовите протести през февруари миналата година, повод за които бяха именно високите суми, които плащахме за електрическа енергия. Бяха под надслов „Вън монополите“. Те доведоха до оставката на тогавашния премиер Бойко Борисов и поевтиняването на енергията с 5%. Появи се кабинетът „Орешарски“, който също великодушно смъкна цената на тока на два пъти – с 4,5% през август и още 1% от началото на тази година. Нощната тарифа също се снижи с 10%. А дали си спомняте и че малко преди последната отстъпка оставка подаде шефката на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Анжела Тонева, точно заради натиска върху институцията, която взима крайното решение колко да струва токът? Защото предходното смъкване на цената положи началото на спукването на балона, наречен „евтин ток“ – лъснаха дефицити от милиони левове, които правителството обаче замаза със заеми. Българският енергиен холдинг емитира близо 1 млн. лв. Част от тази сума – около 200 млн. – предостави на НЕК, която е негово дъщерно дружество и има повече от 2 млрд. лв. дългове. Повечето от тях са натрупани точно заради ниските цени на електроенергията, които не покриват разходите по производството, разпределението и преноса й.
Каква всъщност е връзката между гореизброените? И какво и на кого плащаме ние?
Производството на ток се случва в електрическите централи чрез преработването на различни енергоносители (въглища, ядрено гориво, вода, вятър). У нас такива са ТЕЦ „Марица изток“, ТЕЦ „Варна“, ТЕЦ „Бобовдол“, АЕЦ „Козлодуй“ и др. Оттам тя се трансформира и пренася към мястото, където се разпределя. В момента за този пренос трябва да отговаря Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който се роди миналия месец чрез отделянето му от НЕК – нещо, за което Европейската комисия настояваше, за да се либерализира енергийният пазар, а не всичко да е под шапката на една компания. След преноса се намесва същата тази НЕК, която продава енергията на крайните снабдители и ЕРП-тата, които пък я продават на нас. „Шефът“ на всичко това е БЕХ. И затова в нашите фактури имаме толкова компоненти – преноси, разпределения, зелени енергии. Ние ги заплащаме на доставчика ни, а той от своя страна – на останалите по веригата.
Какъв е проблемът тогава и защо НЕК е пред колапс?
На първо място, заради цените, на които купува и после продава електроенергията. А какви ще са те зависи от ДКЕВР и по-скоро от правителствата, които я натискат да продава евтин ток. Ниските продажни цени водят до много малки приходи на компанията и съответно невъзможност да се разплаща с централите, от които го купува, и с кредиторите си. Освен това проектът АЕЦ „Белене“, който властта в момента упорито държи да осъществи, също е за нейна сметка и за всички разходи и дела плаща тя. Същото важи и за прословутия „Цанков камък“. На плещите й лежи и изкупуването на зелената енергия, без да има яснота с какви постъпления ще го прави при ограничените си такива. А тези средства не й се възстановяват. Кабинетът й гарантира също така, че от продажбата на квоти въглеродни емисии ще получи 500 млн. лв. Но уви, не събра и половината от заложените. А до какво би довел евентуален фалит на НЕК? До ефекта на доминото – сериозни сътресения по цялата система, като се има предвид, че тя се крепи със заеми от БЕХ.
А защо ЕРП-тата искат по-високи цени? Пак заради ДКЕВР, който не признава вече 8% от технологичните им разходи (преди бяха 15%) и съответно те не се отразяват в сметките ни. Това ги възпрепятства да поддържат качествено мрежата и да инвестират в подобряването й. От поевтиняването на нощната тарифа понасят загуби, защото я купуват за около 107 лв. на мегаватчас, а я продават на по-малко от 90 лв. Това, заедно с трите намаления на цената на тока, ги поставя в неблагоприятно положение и дори риск да не възвърнат инвестициите си, реализирани за да стъпят на пазара на електричество в България.
„Евтиното излиза скъпо“ са казали по-умни хора. С риск да съм лош пророк, скоро ще го изпитаме на свой гръб. С изкуствено надуване на балона той няма как да остане дълго цял – скоро ще се спука и то по начин, който едва ли някой от нас иска. Тогава от раз ще плащаме двойно по-скъп ток. Защото преливането на заеми от една дъщерна компания в друга не е решение на проблема, а отлагането му. Отлагането му години наред, защото никой не иска да бъде „лош“ – всеки управляващ все пак „мисли“ за клетия данъкоплатец и джоба му и затова предпочита да запълва изкуствено дупките, за да не си навлече гнева му. И затова не му увеличава тока.
А изход има. На първо място, либерализиране пазара на енергия. Но не чак когато ни наложат санкции от ЕК, за да покажем, че действаме, а с ясна стратегия и план как да се случи. На второ място – правилно разпределение на средствата. Трябва да се извърши точен анализ, а не популистки завишен, както и визия къде и какво да покрият. На трето място, плавното поскъпване на тока, съпроводено с работа в посока „енергийна ефективност“. Сравнени с много други държави, наистина потребяваме най-евтината енергия, но и енергийната ни ефективност е най-ниска. Програма, насочена в тази област (саниране например), би довела до по-ниско потребление и сметки съответно. В дългорочен план при това. Защото изкуственото им сваляне със заеми има краткосрочен ефект. И е бомба, чието тиктакане се чува все по-близо. Пораженията от нея ще са изцяло за наша сметка.
Публикувано в брой 30 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: